Семейни вицове
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Подобни вицове
- Скъпи, ще ми купиш ли килим?
- Това е прекален лукс, скъпа! Лети си на метлата!
- Как мина разходката ви в зоопарка?
- Чудесно аз си харесах една маймунка, а татко едно гълъбче.
- Какво гълъбче?
- Това, дето продаваше билетите на входа.
Жена заминава на лечение и оставя бележки с указания за съпруга си. На една от тях се чете:
"Защо обличаш този костюм? Къде ще ходиш, идиот такъв!"
Надпис на надгробна плоча: "Тук лежи жена ми, а аз у дома си почивам в мир!"
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много.
Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор:
- Амиии, Гарабед се разболя нещо... и... утре че го копаме!