Вицове за животни
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
- Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
- Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
- Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
- Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
- Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
- Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
- Да.
- Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
Подобни вицове
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.