Разни вицове
Дени, получих това по мейл-а. Момичето иска да работи в офис, ако сметнеш че е подходяща мога да ти дам координатите й.
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан`ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?
Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.
Подобни вицове
Киркор и Гарабет отиват на представление в Русия... амаа на т`ва представление пускали само кореспонденти. Киркор сложил една точка по средата на името си (Кир.Кор) и станало Кирковски Кореспондент, пак Гарабет дет да я слагал таз точка нищо не излизало.
Настанили Киркор както подобава, а Гарабет го изръчкали на арената, дали му една шпага и червено наметало и му пуснали един бик...
Бягали, праили, стрували, по едно време бикът се подхлазва и Гарабет го намушква със сабята...
След представлението Киркор пита Гарабет:
- Абе, Гарабет, аз ко бях на твое място щях да се насера от страх...
А Гарабет:
- Ми, ти, на кво си мислиш че са подхлъзна бика!?
Въпрос от курмуващ към бъдещ шофьор
- Коя гума не се върти при ляв завой?
Момчето мислило, мислило... и казало:
- Резервната гума.
Примрял от глад каубой препуска през прерията и изведнъж вижда индианец, който пече месо на огъня. Каубоят спира до него и се нахвърля на месото. Като се позасища, решава от любезност да завърже някакъв разговор.
- От кое племе си?
- От чернокраките. - отвръща индианецът.
- Знаеш ли... - продължава каубоят, - нещо не ми харесва вашият вожд.
- Като не ти харесва, не трябваше да го ядеш!
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо... ама как... - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае... Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!
В едно село живеели само фенове на Левски. Един легнал на смъртно легло. Когато попът дошъл за последното причастие, умиращият му изповядал че е станал цсекар! Попът го попитал учуден:
- Синко, защо ни предаваш така?
А умиращия му отговорил:
- Отче, по - добре да умре един от тях!