Вицове за животни
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Подобни вицове
Червената шапчица отивала да навести баба си и като минавала през гората видяла в храстите едни ококорени очи и казала:
- Кой е там?
Излязъл вълкът и избягал. Тя продължила и на следващия храст гледа пак едни ококорени очи и пак подвикнала:
- Кой е там?
Пак излязъл вълкът и избягал. Тя пак продължила и вече почти стигнала пред баба си гледа в храстите пак едни ококорени очи ама чак кървясали и викнала:
- Кой е там излез?!
Излязъл вълкът и и казал:
- Еееей маааму стара не ме оставяте да се изсера на спокойствие!
Заекът влиза пиян в кръчмата и се провиква свирепо:
- Кой ще се бие с мен?!
Вълкът става и казва:
- Аз!
Заекът се присламчва до него, прегръща го приятелски и се провиква пак:
- А кой ще се бие с нас двамата?!
На лисицата страшно й се приискало да спи с мъж. Тръгнала из гората, и срещнала заека.
- Заю, ела ми довечера на гости. Каня те на вечеря.
- Добре - казал заекът, и си отишъл.
Следобяд тръгнал към къщата на лисицата. Стигнал там, и като влязъл, лисицата се била изтегнала на кревата.
- Заю, ела ми вземи най-скъпото - подканила го лисицата.
Заекът помислил, помислил, пък взел телевизора и видеото и хукнал навън. Срещнал го вълкът.
- Къде бягаш бе Зайо? Какво носиш с теб?
Заекът обяснил на вълка всичко.
- Ти си бил голям идиот бе Зайо! Ти не си никакъв мъж!
- А ти като си мъж, вземи пералнята и хладилника!
Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита:
- Кой сра на горската пътека?
Всички се умълчали.
- Питам - кой сра на горската пътека?!
Всички изтръпнали.
- Вашта мама, кой сра на пътеката?!
Слончето се обадило плахо:
- Ами аз без да искам се изпуснах малко…
- Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!
Получава вълка писмо и чете:
Вълчо сбъркал си две букви в приказката,трябваше да ме из*яд*еш
От бременната Червена Шапчица