Вицове за Иванчо
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Подобни вицове
Иванчо казва на майка си:
- Мамо, виж: всеки път като дам на кучето месо и му се вдига опашката!
Майката, въздишайки:
- Сине, остави моля, малко и за татко ти месо.
Развеждат се родители и питат малкия Иванчо:
- Кажи, с кой искаш да живееш?
- А при кого ще остане компютъра?
Учителят казъл на учениците:
- Всички олигофрени да станат!
Никой не станал. По едно време Иванчо станал и учитилят го попитал:
- Защо стана?
- Стана ми мъчно да стоите само Вие прав и реших да Ви правя компания!
След края на учебната година Иванчо се прибрал в къщи и казал:
- Тате тази година имаш късмет!
- Защо?
- Защото другите родители ще купуват на свойте деца нови учебници, а аз ще си карам със старите.
Иванчо се връща от училище:
- Мамо, днес извърших едно добро дело.
- Какво, миличък?
- Ами, децата от класа сложиха габърчета върху стола на учителката. И точно когато госпожата щеше да седне... аз дръпнах стола.