Семейни вицове
На вратата се звъни. Мъжът отваря:
- О мамо какво правиш тук?
Тъщата отговаря:
- Идвам на гости!
Мъжът:
- И докога?
Тъщата:
- Докато си омръзнем!
Мъжът:
- Еееее защо толкова бързаш? Поне едно кафе да бяхме пили!
Подобни вицове
Мъж се прибира в къщи и заварва съпругата си да се гледа замечтана в огледалото.
- Какво толкова се гледаш? - попитал мъжът.
- Днес ходих на преглед и лекарят ми каза че гърдите ми са като на 20 годишно момиче - отговорила жената.
- А нещо за 50 годишния ти задник каза ли?
- Не, скъпи, за теб изобщо не е ставало дума...
Коя е идеалната жена за мъжа?
- Коя?
- Тази, която е ниска, с плоска глава, малки ръце и която от време на време се вдетинява.
- Защо точно такава?
- Трябва да можеш да си оставяш бирата някъде докато ти прави свирка, да е с малки ръце та каквото хване да й се вижда голямо и да се вдетинява защото малките деца каквото хванат бързат да си го сложат в устата.
Монах и монахиня пътували през пустинята на една камила обаче изведнъж камилата умряла. Монахът знаел, че няма друг начин и ще умрат и предложил на монахинята:
- Нека да се съблечем голи за да се чувстваме като че ли сме в рая.
Съблекли се... Монахинята попитала монаха:
- Какво е това между краката ти?
- Ами ако го сложа между краката ти ще създам живот.
- Ами тогава го пъхай в камилата и да тръгваме.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир"
Скъпи Бели Приятелю,
Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:
Като се раждам, аз съм черен.
Като израствам, аз съм черен.
Като ходя под слънцето, аз съм черен.
Когато ми е студено, аз съм черен.
Като ме е страх, аз съм черен.
Като съм болен, аз съм черен.
Като умра, аз все още съм черен.
А ти, Бели Приятелю,
Като се раждаш, ти си розов.
Като растеш, ти си бял.
Когато си под слънцето, ти си червен.
Като ти е студено, ти си син.
Като те е страх, ти си жълт.
Като си болен, ти си зелен.
Когато умреш, ти си сив.
И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа... Нека да вземем да пример нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва к`во да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ, нещо не схванах много добре. Нека да помисля...
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разрбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се ебава с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е цялото в лайна.