Вицове за борци
- Еййй, Компир… Говедо си беше, говедо си остана! Да ти избяга жената още през първата седмица след сватбата…
- Не съм виновен шефе! Аз от любов…
- К'ва любов бе!? Хванала те е с пр*ститутка!
- Ми то… Върнах се в къщи, бях се навил за с*кс… Ма, тя така хубаво си спеше… Като ангелче!
- И ти к'во?
- Ми к'во… Викнах си пр*ститутка. Няма да я будя за двайсе лева я!?
Подобни вицове
- Шефе… ъъъъ… шефе…
- Кажи Компир?
- Ми да те питам… Как се оправяш с жените, бе Шефе!? Мен все ме отсвирват…
- Щото си тъп, бе Компир! Не се прави така!
- А как, бе Шефе?
- Виж ся… Ще я спреш… ще поговориш с нея за времето… за животни… за весели неща…
На следващия ден.
- Шефе, не стана работата…
- Що бе!?
- Ми направих баш както ми каза. Видех една, с некво кученце… Забих му един шут на помиара… и викам:
- Мдааа, ниско лети. Май шъ се разваля времето… Ма не върза, бе шефе!
Софийска улица. Натоварено кръстовище. Някакъв оранжев Москвич блъска очевидно нова и скъпа западна кола. От Москвича излиза поп, а от другото возило - разярена мутра:
- Ей, мамицата ти брадата, ей сега ти е*бах майката.
- Спокойно, чедо, всичко ще се оправи, щом сме живи и здрави.
- Как спокойно, бе, ти знаеш ли колко струва тая кола, ей сега те пращам при шефа ти!
- Няма нужда да се ядосваме, чедо, важното е, че сме живи и здрави. Виждам, че се поддаваш на гнева, по-добре си пийни и се успокой.
Тук попът вади едно шише Манастирска гроздова изпод расото и го подава на облещената мутра с блага усмивка. Мутрата отпива юнашки, обърсва се видимо успокоен, връща шишето и пита:
- Ти, к'во, няма ли да пийнеш?
- А, не, аз чакам катаджиите…
- Голяма скука Компир! Нема на кой, един шамар да отвъртиш…
- Язе му намерих, как да си прайм весело
- Кажи!
- М'и качвам се у метрото. Харешем си некой убитак и почвам да го оглеждам. Гледам го така къде две минути… После вада телефона и на висок глас викам:
- Ало, шефе, намерих го!
Борец се подпрял на стена и тя паднала.
Извод - по-умният винаги отстъпва.
Една жена пътувала в автобус. Дошло време да слиза и се приготвила, но пред нея стояло борче и не мърдало. Жената го потупала внимателно по рамото и попитала:
- Извинете, ще слизате ли?
- Да! - троснал се борецът.
Тя продължила:
- Извинете, но пред вас има още толкова много хора. Те дали ще слизат?
- Ще слизат!… ма още не знаят!…