В рая две души се харесали и решили да се оженят. Отишли при Св. Петър и го питали дали може.
- Хм… - почесал брадата си той, - досега никой никога не ме е молил за такова нещо. Ако наистина сериозно сте го намислили, дайте ми малко време да проверя…
И изчезнал. Нямало го вече няколко месеца и двамата вече започнали да се разколебават:
- Абе, сигурно си има причина никой да не иска да се жени тук! Я си представи положението - ами че ние сме вечни! И ако нещата нещо не потръгнат, ще трябва да се търпим един друг до края на вечността!
Но точно тогава Св. Петър се появил с някакъв пергамент в ръка. Изглеждал ужасно - мръсен и разчорлен, а в очите му току блуждаели пламъчетата на лудостта. Казал с пресипнал глас:
- Не беше лесно, но проверих и отговорът е "да"! Можете да се ожените! Всичко е готово за сватбата ви! Той уморено, но гордо махнал с ръка и изведнъж се появил свещеник и много ангели с музикални инструменти.
- Можем да пристъпваме към церемонията!
- Чудесно! - зарадвали се онези.
- Но искаме да питаме… Какво ще стане, ако нещата не тръгнат на добре и се наложи да се разведем… имаме ли право на развод в Рая?
Св. Петър трепнал и изпуснал пергамента, а лицето му почервеняло и той се свлякъл на земята или, по-точно на облака, който пък от удара се разтресъл като водно легло. Ангелите захвърлили свирките и изхвърчели на по-високо. Сеизмичните ондулации станали причина да паднат ореолите на душите в радиус двеста светлинни години.
- Леле, сега пък какво стана?! - извикали уплашено двамината, като се държали един за друг.
- Какво стана ли?! - изревал Св. Петър.
- Ще ви кажа какво стана! Отне ми шест месеца, за да намеря свещеник тук! Имате ли представа колко време ще ви търся адвокат?!