Смешни и забавни истории
Вчера ходих на пързалка "Славия". И говоря дали е възможно да си наемем една компания един час лед. Обясняват ми колко ще струва, кои часове и т.н. Сещам се да попитам:
- А нали ще може да си донесем и някоя каса бира?
Отговорът е пълна веселба:
- Разбира се! Те, хокея тук, така си идват на тренировките.
Подобни вицове
Стефан Цанев е на гости на Васа Ганчева.
Зрител се обажда:
- Ало, аз ли съм на телефона?
- Да, вие сте!
Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник...
“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”
Качва се в маршрутката баба с малкия си внук. Детенцето вика:
- Искам при мама, искам при татко!
Бабата го успокоява:
- На работа са, пари да изкарват!
Детето без да се замисля изстрелва:
- Тогава защо никога нямат пари?!
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."
Имам спомен от преди години. Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната. Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка, хляб има, но опашката не помръдва. Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно, но някой извика:
- Другари, да дадем ред на народните учители. Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха. Ние останахме трогнати от вниманието. Взехме си хляба, благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва:
- Абе, много наивни сте били това даскалите. Вчера на фурната са ви дали ред, защото чакали да свърши студеният хляб. Голяма услуга сте им направили!
Да, ама не беше така. Продавачката, майка на наш ученик, грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...