Вицове за животни
Зайо Байо стоял на брега на реката и пушел трева. Дошъл по едно време гущера и го питал:
- Абе Зайо Байо, к'во праиш?
- Ми саскам, к'во да правя. Наиш к'ъв е кеф? Дърпаш на единия бряг на реката, преплуваш я и изпускаш от другата страна. Направо супер готино!
Решил гущера да опита. Опънал си, преплувал реката и на другия бряг изпуснал. Станало му супер гот. В този момент дошъл крокодила и го питал кво прави. Като разбрал решил и той да опита и преплувал реката за да вземе джоинт от Зайо Байо. Излязъл крокодила на другия бряг и Зайо Байо изплашено казал:
- Гущер, братле, изпускай, че мутираш!
Подобни вицове
Из дневника на планинския козел:
- Рогата ми растат всеки ден. Започвам да подозирам алпинистите.
Седнали жирафа и свинята да пият ... едни ракии, едни салати ... голям купон.
Жирафът:
- Ако знаеш, свиньо, колко е хубаво да имаш толкова дълга шия, да си толкова красив и елегантен.
Като пийнеш една ракия и тя ти се стича бавно през гърлото, усещаш целия й аромат, сгрява те едно хубаво. Пък после като хапнеш една краставичка и тя ти минава бавно по шията, усещаш й вкуса, наслаждаваш и се дълго време... Пък после като удариш още една ракия и тя ти се стича бааавно по шията ......
На свинята й писнало и казала:
- Добре де, ами не ти ли е малко гадно като повръщаш?
Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало:
- Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки?
- Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки.
Повървели още няколко метра и малкото пак пита:
- Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка?
- Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок.
Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита:
- Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели.
- Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш?
- Мамо, студено ми е ма, мамо.
- Защо котките пикаят в чехлите?
- Хлебарките ги молят да го правят, защото ненавиждат тези обувки-убийци.
Един ден Вълкът решил да покани своя приятел Зайо да отидат да пийнат по едно в горската кръчма.
- Мараба, Зайо, хайде да отидем да ударим по едно в кръчмата, аз черпя!
- Ааа, Вълчо, за ходене в кръчмата не ме търси! Там висят едни много опасни типове, а на мен все още ми е мил животът - отвърнал Зайо.
- Хайде, Зайо, не се страхувай! Нали ще си с мен, обещавам ти че никой с пръст няма да те пипне. Ако някой те закача ще си има работа с мен!
- Добре, Вълчо, но нали знаеш какви изроди има там, така ще ни пребият и двамата, не, ами направо ще ни изкривят от бой!
- Спокойно, Зайо, все пак аз съм Големия Лош Вълк! А и с тях се познаваме отдавна, обещавам ти, че няма да има проблеми!
Зайо се успокоил и с удоволствие приел поканата. Тръгнали двамата към кръчмата. Точно котато наближили, от кръчмата излязла Камилата. Като я видял, Зайо хукнал да бяга с всички сили към къщи. Вълкът, силно озадачен и изненадан, тръгнал след Зайо и не след дълго се озовал пред неговата хралупа.
- Хей, Зайо, тук ли си? - попитал Вълка.
- Ттттук, съм, Ввввълчо - отвърнал с треперещ глас Зайо.
- Какво стана, защо избяга толкова бързо?
- Как защо, бе Вълчо, ти не видя ли оня кон как го бяха изгърбили!