Вицове за евреи
Върви евреин по улицата и намира дебела пачка евро по 500. Навежда се и я взима. След като внимателно преброява парите, казва:
-Хм… малко са!
Подобни вицове
Стар евреин на смъртно легло, пита с немощен глас:
-Тук ли е жена ми?
-Да, скъпи.
-Децата тук ли са?
-Да, татко.
-А внуците?
-Да, дядо.
-Защо тогава свети крушката в кухнята?
Събрали се евреите на племенен съвет да обсъждат защо другите нации не ги обичат и как да направят така, че да ги заобичат. Мислили, мислили и накрая Моше казал:
- Явно е от това, че не пием. Я другата седмица на племенния съвет всички да носят по една бутилка водка - изсипваме ги тук в една купа в средата на масата и с черпака поред на всички… докато се научим да пием и да ни приемат останалите!
Да ама, прибрал се Арон вкъщи и мисли: Абе, то сега бутилка водка - много пари, пък и като всичките ще носят аз може ли да занеса вода в шише от водка, никой няма да познае в общата купа. Речено - сторено.
Събрал се съвета на следващата седмица, изсипали всичките водки в купата, Моше разбъркал с черпака, напълнил го, сръбнал си и казал:
- Дааа, ето за това няма да ни обичат!
Старият евреин умира. Роднините му стоят в близост до леглото. Той казва:
- Скъпа моя, искам да направя завещание. Вземи лист и химикалка и пиши: Соня, съпругата ми, която страда толкова много за мен - двайсет хиляди. Мойсей, малкият ми брат, целият му живот е все още пред него - петнадесет хиляди. Ренета, моята малка дъщеря…
- Татко, защо мълчиш?
- Мисля.
- За какво мислиш?
- Мисля, откъде да взема толкова много пари.
Ватикана. В наши дни. На всеки прием на римския папа, за вход кандидатстват двама евреи. На въпроса "По какви дела?", те отговарят "По лични". И не ги пускат. Така минава цяла година. Накрая решили да съобщят на папата за странните посетители. Разпоредил се папата да ги пуснат и те влезнали в папските покои.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте папата?
- Да.
Единия от евреите измъкна някакво листче:
- Познавате ли някой от тези хора?
Папата поглежда листчето - репродукция на картината "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са нашите светци. Апостол Петър, Павел, ето Исус, познавам всички.
Другия евреин вади оръфано старо листче:
- Това ми е оставено за наследство. Навремето не са си платили вечерята.
В купе на влак пътуват млад евреин и равин. По едно време младият пита равина колко е часа, но равинът не отговаря. След половин час еврейчето пак пита равина за часа и той пак не отговаря. Когато слизат от влака равинът казва:
- Шест и половина.
- Но защо ми казвате чак сега, след като аз ви питах преди няколко часа? - пита еврейчето.
- Ами виж сега, моето момче, ако ти бях казал когато ме попита, щяхме след това да завържем разговор, щях да те поканя в къщи и да те запозная с жена ми и дъщеря ми. Ти щеше да се влюбиш в дъщеря ми и след време да се ожените. А аз не искам дъщеря ми да се ожени за някой, който дори няма часовник!