Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
- Чапаев, този път ни хванаха!
- Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
- Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
- Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
- Чапаев, пускам се.
- Петка, дръж се още малко.
- Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Добавен преди 10 години

Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
- Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
- Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.

Добавен преди 10 години

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Добавен преди 10 години

Чапай и Петка на бойното поле:
- Абе Чапай, на какво мирише кръвта?
- На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише!
- Леле Чапай, аз съм тежко ранен!

Добавен преди 10 години

Петка тича запъхтян при Чапаев:
- Василий Иванич, Анка настъпи мина!
- Знам - спокойно казва Чапаев.
- Ама откъде знаеш?
- Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Добавен преди 10 години