Семейни вицове
Седмица от живота на мъжкия стомах (само за мъже)
Утро. Охххххххххх, мама му... къде отиваш?.. Къде си се замъкнал, махмурлия такъв? Ууф!..ох-ох…По-зле от мен им е на главата и в устата! Мамооооооо, роди ни нас всичките обратно!.. Ей ти, само кафе недей да пиеш, ‘щот’ ще ти го върна направо върху клавиатурата! Ей, брато, водичка да беше дал?..
Ден. Е, и к’во? Седим си? А може пък такова, при гаджетата от рецепция да отидем? Те винаги имат нещо за ядене… А, да де, смърдим… Ех. Добре тогава, ще си поседим. Ей, чуваш ли? К’во ще кажеш за една шкембе-чорба? Аз съм за!
Вечер: Спагети с кетчуп и кайма, слепнати и клеясали – един голям спагет. Сварил, мушнал - преварявам. Опитвам се да го разложа на прости съставни – аха веднага: една голяма месно-тестяна маса. Е, голяма работа, ние в казармата русенско варено от 56 година /от военния резерв/ без да кажем гък го преварихме! А за бирата, мерси, брато!
Нощ: 3 часа, полетът - нормален! Спагетът е победен и е готов да прекрати съпротивата. Продуктите на разпада на спагетите ще са готови към 8-00 по Гринуич, витамините от бирата са извлечени и разделени по равно между органите съгласно договора. Отбой!
Вторник.
Утро. Еееееййй, пич! Къде ми е вестникът?! Какво значи това – забравих да купя, какво е това невнимание към жизненоважните органи! Давай, давай, по-бързичко, ‘щото иначе ще почна да те гадя! А, гадино! Не обичаш да ти се гади, нали! «Парламент»! «Парламент», скръндза такава! На здравето не се правят икономии!
Ден: Натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парченца картон. Е, брато, с к’во днес е «Маги»? С пиле? Предайте там по червата: парчетата картон да се броят за пиле!
Вечер: два Биг Мака, картофки по селски, панирани пилешки хапки. Ребра, направете място – имаме и баница за десерт! Хлъц. Хлъц. Хлъц. Хлъц. Аз съм доволен, благодарско, брато!
Нощ: преварих вечерята - натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парценца картон. И още искам да плюскам.
Сряда.
Утро. Първата тръгна! Ддобре. Кафе. Втората цигара, още едно дръпване – ееех, кеф!
Ден. “Маги” не си купихме, гаджета на рецепция са на диета - шматки! – храним се с трохи от клавиатурата. Довечера бира с момчетата.
Вечер. Бира! Наденички! Картофки! Наденички! Пичове! Футбол! О, женска! Член, чуваш ли, женска има наоколо! Ей на това му викам аз живот!
Нощ. Искаме да пикаем, но се притесняваме – романтика, мамка му, гаджето мърмори нещо насън. Така, давай, по-внимателно - опа. Тихичко, ставаме, къде й е кенефът? Открих !.. Ах…че хубавоооо. О, кухня. Я дай да позяпаме какво има? Хладилник. И какво като е «Мраз», затова пък е вместителен! Маай-кооооо мила! Пълен е! Стой, къде отиваш! Давай, кюфтенце и наденичка, доматче и бързичко обратно – преди да се е събудила!..
Четвъртък
Утро. Майко! Омлет! Истински ! И кафе истинско, и сандвич с масло! ЕГАТИ, КАКВА УСПЕШНА МАНЕВРА! Къде хукна, вземи й телефона, идиот! И я целуни, целуни я нежно, изрод такъв, и за довечера се уговори!!!
Ден. Позвъни й. Позвъни й и кажи, че вече ти липсва и ще наминеш довечера. За вечеря. Давай, започвай да набираш! Браво, добро момче! Господи, само да не развали нещата! Значи така, купуваш цветя и… и .. ей тука вече членът отдолу подсказва – правилно, Мартини. А тя дали може да прави мусака, интересно?.. Макар че, съдейки по кюфтета – трябва да може.
Вечер: Аааххх, оххх… нямам сили да пиша… Хлъц. Ох, ще прощаваш, аз това такова …от щастие, тя не видя, тя прибираше остатъците от месото със сини сливи в хладилника. Егати! Ай! Майко мила! Дессерт!..
Нощ: Тихичко ставаме и по утъпканата пътечка… Супер, хладилник! Месо-о-о, къде си? Ела тука…
По-късно: Ей, член, аз съм доволен, а ти? Аз от тук няма да си ходя! Ей, там, сърце! Накратко: нас тука с члена всичко ни устройва, така че ‘айде почвай там такова, да туптиш или там какво ти се полага да правиш. ‘Щото иначе аз веднага ще ти устроя една холестеринова война, а членът – хормонална криза!
Петък
Утро. Кренвирши - супер! Ах.. !!! Яйца на очи!.. На нас… на нас така мамчето ни ги правеше като малки!.. Ах! Даже за цигарата забравих!..
Ден. Сърцето е готово! Позвъни й и й кажи, че обичаш пиле с ориз. И с черно пиперче, както мамчето ни го правеше. Обади й се!
Какво?.. Тя днес е заета? Как?.. Какво?! Къде?!! Ама какво е това нахалство?! Тя ти изневерява! Има си друг!..
Следобяд. Всички жени са кучки. Ние я обичахме, я ти ни тегли една. Кой е ТОЙ?! Кой е този мръсник?!
Вечер: Ееее, мммаааамудаебаааааааа, тти разбери, сссърце, на тттях нне мможе да им се ввярва: първо яйца на ооочи… хлъц….. а ппосле кккрай, махай се, на дддруг шшша варя ккартофффки!
Нощ: Ббббрато, трябва да се върнем, на насс там в хладилника мес-со ни остана! Ссърце, не ссскимти, ние с члена всичко ша опраим! Давай, купи й наръч китки, шоколад и напред. Ввввввнимателно, вратата се отваря – ох, каква прелессст, тя е по потниче и в шортички! На колене!
Сърце, давай:
- Аз т-т-те оби-чам! Омъжи се за мен!..
Късна нощ. Супер, а, здрасти «Мразко»! Името ти е едно…..такова… странно. Да не си еврей? Е ние днес, малко се поосрахме, ама… Да де, сега вече всичко е наред, утре се пренасяме.
Месо, ти къде си?..
Подобни вицове
Заглавие: Седмица от живота на женския стомах (само за жени)
Утро.Так-аа... Облече се, излезе от вкъщи и се замъкна на работа. А кой ще закуси? Къде ми е сандвичът?! Аха, давай, попуши си малко... Аз ей сега ще ти покажа един “къркор-къркор”. Мъничък такъв! Опа! Лошо ли ти е? Така ти се пада, като пушиш на гладно. Ама какво става?!
Ден. Е всичко ми е ясно вече, в събота й се стори, че има целулит и от понеделник вече сме на диета. Мамка му! А мен някой въобще попита ли ме?! Е, не, аз да не съм някакъв бретон – с мен такива експерименти не минават! Включваме средното стържене. Еее ... не, хубавице, пъхни си това кисело мляко, сама знаеш къде! Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се към показателни къркореници.
Вечер. ИСКАМ ДА ЯМ!!! ИСКАМ ДА ПЛЮС-КАМ! ДАЙТЕ ХРАНА! НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СВИНСКА ПЪРЖОЛКА!!! ХРА-НААААААААААА!!!
Нощ. На ти сега, ще ми видиш ти един сън! Няма пък да млъкна, сама си си виновна – аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли?! Дреме ми на панкреаса за твоята диета. Аз . Искам. Да ям. Аха, давай, опитай се да заспиш! Еееех, да имаше сега една супичка, със застройка....и с топченца. Мънички такива….
Вторник.
Утро.Та-а-ака!.. Продължаваме да ме мъчим, а? Аз пак съм без сандвич, а? Твоето зелево листо хранопроводът от гладория вече отдавна го превари и за мен нищо не остана, нищо не дойде въобще! Егати, тъпата патка, която ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха на Мартина Вачкова...
Ден. Силите ми привършват, изпращам импулси на мозъка, мозъкът изпраща тези импулси в задника... от задника просто така още никой не се е връщал. Егати, какво да правя? Пак кисело мляко. НЕ ОБИЧАМ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание гадината. ГАДИНА...
Нощ. А още е много вкусно, ако младите малки картофчета се изпържат с малко масълце... със златиста коричка... и с магданозче... или пък, например, гъби. Много вкусни стават с лук... кърк...кърк…
Сряда.
Утро. Имах “честта” да опитам малко салата – и как може да расте по земята такъв боклук!.. започнах да забравям вкуса на сандвича - нещо нежно, топло, вкусно, хрупкаво...къъъъъърк...
Ден. Ура!! Кисело млекце! Кисело млекце! Още искам, не ми го вземай, ааааа! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. От мен нищо не остана – подиграват ми се органите на малкия таз. Аз изсъхнах, свих се! Едвам преварих две репички, губя квалификация.
Нощ. Ех, помня, че когато живеехме при родителите, всяка вечер на вечеря имаше супа! И салата. И основно с месна гарнитура – ние двамата с татковия стомах дуетно мъркахме от удолствие... Ех, и защо реши да започнеш самостоятелен живот?!.
Четвъртък
Утро. Поне да не пушеше! Прости ми, драга моя, аз такова…..това непроизволно – е, какво да направя като съм празен, ще ти се погади малко, пък после ще ти мине... А къде е полагащата ми се салата?! КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Абсолютен произвол...
Ден. Супер, кисело мляко! Трябва по-бавничко да те преварявам. ‘щото ще си седиш тука сам до утре като идиот.
Вечер. Разговарях с червата – те там също са в шок, казват, че запасите им също са привършване. Е, не бива така – последното да отнемаш! Ох,ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Ооооо, край, отивам да преварявам!
Нощ. Теши идиотски суиви – офте не мога да ги допевевая, ишмъчих ся!..
Извинявайте, момчета, пращам ви каквото мога – вие там вече сами се оправяйте с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...
Петък.
Ранно утро. Седим в кенефа, изпращаме сливите.
Утро. Ще полудеяяяяя! Получих йогурт! Да не би сливите да са я вразумили?!
Ха така! По-честичко да й се случва! Ееееех, да имаше на обяд едни картофки! С пиленце...
Обяд. Кисело мляко.И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечер. Седим в ресторант с някакъв си тип и миришем чуждото ядене. Хайде. Хайде, давай, най-накрая – поръчай нещо! Цяла седмица нищо не сме яли... Тихо! Той й каза, че тя страшно е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда страхотно! Е?! Ах, умничката ми тя! Ах, какъв мъж!!! Яж! Разбра ли! Сега ще нагъвам!!!
Късна вечер. Еееееееее, кърк….кърк….. ккккакво си ззззззабъркала и омешала в мен... ттттова ккакво е????? Гъбки….хлъц! Мартини... къркор...о, уискинце... уважавам... Ох, че хубаво, брато! Млъквай, черен дроб, ввввввсичко е под контрол!..
Нощ. Сбогом, гъбки! Уискинце, сбогом! Картофки!... да се задавиш дано, Ихтиандър такъв! Само като си помисля, колко вкуснотии отиват зян...
О, минерална водичке, влизай, влизай, по-смело... ние тъкмо сме на диета.
Баба и дядо гледат XXL. По някое време дядото се уморил и казал на бабата:
- Ади, да си лягаме че се уморих вече!
Бабата:
- Чакай бе, чакай да видя дали ша са оженят.
- Скъпи ти винаги ми противоречиш!
- Не е вярно, скъпа!
Отчаян мъж си поръчва кафе на бара в едно заведение... Изпива го и след малко си поръчва още три... След тях още 5 и така докато затвори бара.
На другият ден рано сутринта телефона му звани:
- Господине, обажда се барманът от снощото заведение... Искам да ви питам какво да правим с инвалидната количка, която снощи забравихте не бара!!!
Наръчник на съвременния софиянец
Поради настъпилите напоследък промени в условията на живот в столицата, които са предимно от екологично естество, препоръчваме на софиянци да спазват следните прости, но жизненоважни стъпки.
Стъпка 1 /след събуждане/: Задължителен душ, ако има вода.
Ако няма вода – полейте се с канче минерална вода, ако и това нямате – с какъвто дезинфектант имате под ръка, включително белина, калиев перманганат, течен сапун или се обтрийте със спирт.
Обтрийте и половинката си, също кучето, децата и съседката.
Стъпка 2: Запушете каналите на мивките, за да предотвратите навлизане на хлебарки, дървеници, червеи и други форми на живот, които се развъждат в кофите за боклук навън. Запечатайте и вратите – по същите причини. Измийте си ръцете.
Стъпка 3: Затворете прозорците, тъй като е много вероятно да се задушите от дима от запален пред блока боклук, но пък, ако не дай си Боже това се случи, медиците и пожарникарите няма да могат да влязат поради причините, описани в Стъпка 2.
Стъпка 4: Мийте си ръцете през пет до максимум десет минути. Спомнете си онези хубави брошури със заглавие „Мухите носят зарази“, които се въргаляха в поликлиниките навремето, а вие ги четяхте с презрение и смях.
Е, както се казва, който се смее последен, се смее най-добре, а всички знаем колко хубава усмивка има бившият кмет Софиянски. Затова сега вече не само мухите носят зарази, а също и гълъбите, кучетата, котките, много е вероятно и самите вие да носите зарази. Затова – измийте си ръцете.
Стъпка 5: Напънете се и си спомнете уроците по Гражданска защита, които в училище имахме веднъж годишно. По-точно си спомнете механизма за слагане на противогаз – много е вероятно да ви потрябва такъв, ако боклукът се застои още няколко дни. Пак си измийте ръцете, краката - също.
Стъпка 6: Ако имате домашен любимец, по-добре не го разхождайте навън. И без това са склонни да се въргалят в каквито боклуци намерят и сега ситуацията ще им се стори манна небесна. Измийте си ръцете. Измийте и краката, копитата или лапите на домашния любимец, в замисимост от неговата разновидност.
Стъпка 7: Гледайте да произвеждате колкото се може по-малко боклук. За целта може да минете временно на вегетарианска диета, състояща се предимно от босилек, пащърнак, домати и краставици, които можете да си засадите в сандъчетата на балкона.
Яжте краставиците с обелките. Измийте си ръцете, също и обелките преди консумация. Не взимайте обелки от чужди хора, не давайте и своите собствени. Не забравяйте, че всеки е потенциален източник на зараза, включително и мухите.
Стъпка 8: Снабдете се с екип, подобен на тези, които по филмите носят, когато има опасност от биологична зараза. Може да не сте облечени по последна мода, но е по-добре така, отколкото да си показвате новите дрехи в Инфекциозна болница. Изгаряйте екипа всеки път, когато сте излизали, а след това си мийте ръцете.
Стъпка 9: Консумирайте само минерална вода. Най-добре въобще да не завъртате кранчетата на чешмата. Къпете се с минерална вода, а ако ви е невъзможно – къпете се с чешмяна, но си сложете маска, шнорхел и щипка на носа, за да предотвратите навлизане на амеби, бактерии и други чужди тела в организма ви.
Тези прости правила увеличават вероятността да не се заразите от чума, коремен тиф, холера и вариола, за която Световната здравна организация си въобразява, че я е унищожила.
Ако ги спазвате строго, е много вероятно да доживеете до пенсия без да станете жертва на екзотична инфекция, донесена от малариен комар от езерото в Дружба.
Правилата не ви гарантират, че няма да паднете в някоя от милионите дупки в града, да ви ухапе куче или да се загубите из града поради липса на лампи.
Това, което ви е гарантирано обаче, е по една студена вода от ремонтираните чешми на Централна баня. Наздраве!