Семейни вицове
Три съученички, след абитуриентския бал си обещали да поддържат връзка и като се оженят да споделят семейният си живот, но за него да пишат - "Пържи ме си картофки"!
След година - първата пише:
- Ожених се! Мъжът ми е много умен и е старши асистент в университета! Въпреки голямата ни разлика - всеки месец си пържи ме картофки!
Втората и тя не закъсняла:
- Аз се ожених за шефа ми! Голям сладур е и почти всяка седмица си пържим картофки!
А третата дълго не се обаждала, но най-после и тя писала:
- Извинете ме, но нямах време да ви се обадя. Както сте чули - оженихме се с Ванката от нашия клас. Сега следваме. Понякога ходим и на лекции, защото и двамата толкова обичаме картофки, че по цял ден само картофки пържим! Тъй ни се услаждат, че Ванката редовно облизва тигана, а аз дръжката…
Подобни вицове
Мъж и жена вечерят един срещу друг на масата. По едно време жената нарушила традиционното мълчание с надежда, скрита в предложението:
- Мъжо, хайде да си изневерим, да разнообразим и повдигнем брака!
Съпругът мислил, мислил и казал:
- Не става… вече пробвах.
- Дъщеря ми се роди!
- Поздравления! И как е?
- Ами, преди имах една жена, която ми викаше, сега имам две…
Тази сутрин разхождам кучето си. От съседния блок излиза млада двойка с детска количка. При разминаването ни, кучето излая. Най-вероятно се изплаши от количката. Майката започна:
- Не може ли да си укротите животното! Какво се е разлаяло! Ще събуди бебето!
Мъжът:
- По-тихо! Ти вдигаш по-силен шум от кучето! Ще го събудиш!
- Да, бе, аз съм виновна! То сигурно, вече е будно! - и наднича в количката.
- Идиот! Забравил си детето в къщи! - и хуква към блока.
Стоим и я гледаме как тича към входа: Аз, кучето и мъжът с бебето на ръце…
В рая две души се харесали и решили да се оженят. Отишли при Св. Петър и го питали дали може.
- Хм… - почесал брадата си той, - досега никой никога не ме е молил за такова нещо. Ако наистина сериозно сте го намислили, дайте ми малко време да проверя…
И изчезнал. Нямало го вече няколко месеца и двамата вече започнали да се разколебават:
- Абе, сигурно си има причина никой да не иска да се жени тук! Я си представи положението - ами че ние сме вечни! И ако нещата нещо не потръгнат, ще трябва да се търпим един друг до края на вечността!
Но точно тогава Св. Петър се появил с някакъв пергамент в ръка. Изглеждал ужасно - мръсен и разчорлен, а в очите му току блуждаели пламъчетата на лудостта. Казал с пресипнал глас:
- Не беше лесно, но проверих и отговорът е "да"! Можете да се ожените! Всичко е готово за сватбата ви! Той уморено, но гордо махнал с ръка и изведнъж се появил свещеник и много ангели с музикални инструменти.
- Можем да пристъпваме към церемонията!
- Чудесно! - зарадвали се онези.
- Но искаме да питаме… Какво ще стане, ако нещата не тръгнат на добре и се наложи да се разведем… имаме ли право на развод в Рая?
Св. Петър трепнал и изпуснал пергамента, а лицето му почервеняло и той се свлякъл на земята или, по-точно на облака, който пък от удара се разтресъл като водно легло. Ангелите захвърлили свирките и изхвърчели на по-високо. Сеизмичните ондулации станали причина да паднат ореолите на душите в радиус двеста светлинни години.
- Леле, сега пък какво стана?! - извикали уплашено двамината, като се държали един за друг.
- Какво стана ли?! - изревал Св. Петър.
- Ще ви кажа какво стана! Отне ми шест месеца, за да намеря свещеник тук! Имате ли представа колко време ще ви търся адвокат?!
- Какво е общото между тоалетната чиния и годишнината от брака?
- Мъжете все не я уцелват!