Политически вицове
Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали:
- Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".
Подобни вицове
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня...
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано.
- Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. - казал началника и го оставил на работа.
Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал:
- Хайл Хитлер!
Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал:
- Хайл! Наште ли дойдоха?
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор.
Още при влизането диктаторът поздравил високо:
- БКП!
Големеца отвърнал на поздрава:
- ДКМС!
Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС.
Бащата обяснил:
- БКП - това е "Бягай крий парите", а ДКМС - "дреме ми на капата, мойте са скрити".
- Пошегувахме се и стига толкова. - казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва...
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака...
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака...
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?