Мръсни вицове +18
Един ден Иванчо стоял на двора и гледа двама негови приятели минават по улицата. Отишъл при тях и ги попитал:
- Къде така, бе?
- Отидохме да искаме ръката на Марийка с бонбони и цветя!
- И какво стана?
- Ми излезе баща й и не ни я даде...
- Отивам и аз да си опитам късмета!
- Ми отивай, но недей да се надяваш много!
Иванчо взел бутилка ракия и кутия цигари и потропал на вратата на Марийка. Отворил баща й:
- Кажи, бре Иване, какво искаш?
- Мии, дойдох да искам п*тката на Марийка!
- Абе, как така п*тката? Твойте приятели идваха ръката да й искат, а ти п*тката! Как така?
- Ми как? Те са чикиджии, а аз съм ебач!
Подобни вицове
- Ти девствена ли си?
- От една страна...
Жена сънува кошмар, шумно вика и събужда мъжа си.
-Какво ти е, скъпа? - пита той
-Сънувах, че ме гонят канибали, а отпред пропаст.
Нямаше какво друго да направя, скочих и полетях надолу.
За щастие успях да се хвана за едно дръвче, стърчащо от скалите... и после се събудих.
-Виждаш ли, спасила си се. Пусни дръвцето.
Жена ми замина командировка в София. Въпроса ми към вас е:
Може ли градушката дето се изсипа оня ден в София да и остави смучка на врата?
След операция, фолк певица пита доктора:
- Кога ще може отново да правя любов?
- Трудно ми е да кажа - казал доктора, - досега никой не ме е питал такъв въпрос след махане на сливиците.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да ….
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо!
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо …. - ахнала г-жа Иванова.
-Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно ?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да захапе вашият ъъъ …. , апарат!!!???
- Точно така. Е, госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник !?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! …..
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна !!!!