Вицове за животни
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен.
- К'во става, Вълчо?
- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
- Дааа, ти коя си?
- Ами, лисицата…
- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
- Не…
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е… По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
- Кой си ти? - пита ламята.
- Заекът.
- Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли?
- Има - може ли, да не дойда?
- Може, за-драс-квамееееее…
Подобни вицове
Седял си заека на брега на реката и пушел трева. Минал бобърът.
- Какво правиш, Зайо?
- Пуша тревица. Искаш ли да опиташ?
- Какво е това? Никога не съм пушил…
- Пробвай - дърпаш здраво, гмуркаш се в реката, изплуваш на отсрещния бряг и издишаш…
Дръпнал си бобъра, гмурнал се, преплувал реката, изплувал на отсрещния бряг, издишал и се размазал. Видял го хипопотама.
- Бобъре, к`во ста`а бе?
- Заека ме учи да пуша трева, ходи да си дръпнеш от неговата цигара, много е яко!
Гмурнал се хипопотама, преплувал реката и изплувал пред заека. А заекът като го видял, подскочил, очите му станали на палачинки и почнал да вика:
- Издишай бе, бобър, издишай бе!
В цирка обявяват поредния номер:
- А сега пред Вас ще излезе говорящия кон!
Изкарват един кон, завързват го с въже и го повдигат до купола на цирка и го пускат оттам.
Конят с трясък пада и казва:
- Да ви еб* мамата, някой ден ще пукна така!…
Един петел казва на друг:
- Пешо, к'во ще кажеш да покукуригаме малко бе? Нещо съвсем взе да ми става тъпо?
Другият отговорил:
- Стига бе, сега не ми се пее. Дай по-добре да идем да погледаме малко голи кокошки в халите.
Кире Сушеницата, решил да се отърве от Пешо - котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го извън село в гората и го оставил там. С радост в душата сърце тръгнал към къщи, но какво да види? На изтривалката пред вратата седи Пешо, чака го и радостно мърка. Кире побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл отатък съседното село. Пак същото. Пешо седи на прага и търпеливо чака. Кире си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 20 км направо, 20 км наляво, 20 км на югозапад и 20 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал.
След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
— Пешо вкъщи ли е?
— Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш?
— Дай ми го изрода на телефона, че се изгубих…
- Тате, тате, да си вземем котенце…
- Не може! Ще ака по килима…
- Тате, ами да си вземем тигърче…
- Не става… Тогава ние ще акаме по килима…