Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Подобни вицове

Червената шапчица, по Хулио Кортасар
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.

Добавен преди 11 годиниВиж този виц

Вълка среща Червената шапчица и я пита:
- Червена шапчице, къде отиваш?
- При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце - отговорила тя.
- Добре - отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц.
Тогава вълка казал:
- Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.

Добавен преди 11 годиниВиж този виц

Вицът за Червената шапчица и вълка на латински:
Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika?
Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra…
Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: O, qua sum Vulva hypnotika!

Добавен преди 11 годиниВиж този виц

…и Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
- Ще те ям! Избирай с какво - с кетчуп или с горчица?
- По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.

Добавен преди 11 годиниВиж този виц

Червената шапчица, Жорж Луис Юисманс
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори, а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?

Добавен преди 11 годиниВиж този виц