Семейни вицове
Един крал имал три дъщери... Когато дъщерите пораснали и станали за женене той ги извикал при себе си. Дал на всяка една от тях по-една вълшебна пръчица и казал:
- Скъпи мои чеда, настана време всяка една от вас да се задомява. Тези три пръчици са вълшебни. Хвърляте пръчицата и където падне в това кралство ще се омъжите.
Най-голямата хвърлила своята тояжка. Тя паднала в едно много далечно и богато царство. С много умен и красив принц. Средната сестра... "Демек втората сестра" последвала примера й. И тя същия късмет!!! Дошло ред на най-малката хвърлила тя своята вълшебна пръчица която паднала в едно блато... Не просто "Блато", а направо гадно тресавище. Отишла тя при нейната пръчица и гледа до нея един жабок. Жабок с гигантски размери. И изведнъж я осенила мисълта... Спомена за Приказката, в която принцесата целунала жабока и той се превърнал в млад и красив принц. Навела се тя и целунала жабока също като в приказката, но той не се превърнал в принц, а просто я гладал изумено с огромните си очи и примигвал на парцали. Тя се зачудила навела се отново и пак го целунала. И пак нищо. Ядосана тя, че жабата не се превръща в очаквания от нея приказен принц го целунала трети път. Отново нищо. И се разпсувала... Тогава Жабока проговорил с човешки глас:
- Принцесо, принцесо аз съм принц, но магията ми е много силна. Трябва да ми духаш. Ади почвай.
Подобни вицове
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Зет отива на годишнина на тъща си. Спира колата пред двора и моли няколко от гостите да му помогнат да свали подаръка. Тъщата гледа как свалят огромен кашон и си мисли:
- Това сигурно е от новите перални или от печките с керамичните плотове.
Дърпа тя огромната червена панделка и какво да види - кашона пълен с камъни.
- Ама какво е това?
- Камъни, бабо. Да си ги постелеш, да се влачиш по тях и да си съскаш!
Гарабед и жена му в съда:
- Господин съдия, тя ми счупи кура!
- Има ли свидетели?
- Какви свидетели? Да извадя да ви покажа!
- Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел!
След 2 месеца:
- Господин Киркор, какво знаете по случая?
- Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
Кое е най-щастливото число? 21593 - когато 2 души си мислят за 1 и също, то най-късно след 5 седмици ще разберат, че след 9 месеца ще станат 3-ма.
Една жена отишла при психоаналитика си. Той я поглежда и й казва:
- Съблечете се.
И жената се съблякла.
- Легнете на кушетката.
И жената легнала. Отишъл психоаналитика при нея, изчукал я и казал:
- Толкова по въпроса с моите проблеми, сега да чуем вашите...