Семейни вицове
Подходящи реплики за стресови ситуации:
1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам!
2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч...
3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление...
4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино.Сам си избери!
5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам...
6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам...
7. На твойта планета млъквате ли понякога?
8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата!
9. Не се притеснявай, и аз твойто име го забравих...
10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви...
11. Момент, опитвам се да си те представя като личност...
12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента?
13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи...
14. Надървянето не се брои като личностно израстване...
15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона?
Подобни вицове
От интервю със собственик на голям публичен дом:
- А в началото бяхме само: аз, жената, тъщата...
Вървят по "Витошка" мъж и жена.
- Пешо, ти мен обичаш ли ме?
- Какво искаш да купиш?
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Жена се прибира вкъщи, а мъжа и казва радостно:
- Скъпа, вече ще говоря или добри неща или нищо за майка ти!
- Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра?
- Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен.