Вицове за Чапай и Петка
Седи Чапаев в щаба. Връхлита Петка и крещи:
- Чапаев, към нас идват немците! Какво да правим?
Чапай се замисля за минута и казва:
- Немците ли? Ами да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Подобни вицове
Петка и Чапаев стоят на двата бряга на реката. Петка крещи:
- Чапаев, как да мина на другия бряг?
Чапаев:
- Петка, как може да си толкова тъп? Ти и без това си на другия бряг!
Чапаев и Петка хванали един от белите. Разпитват го, а той мълчи.
- Да му забием клечки под ноктите! - предложил Петка.
Речено-сторено. Белият обаче излязъл корав и продължили да мълчи.
- Да му подпалим малко ходилата? - дава нова идея Петка.
Белият издържал и на огъня.
- Слушай, Василий Иванич, я да го напоим хубаво с водка, а сутринта няма да му даваме нищо за махмурлук!
- Петка, ние да не сме садисти! - възмутил се Чапаев.
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
- Аз, деца, съм последният, който видя героя Чапаев жив... Още си го спомням ясно, все едно беше вчера... Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И Негово благородие ни командва: "Огън!"...
Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!