Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…

Добавен преди 11 години

Татко Карло се приближава към Буратино с брадва в ръка и му казва:
- Прощавай, сине, обаче синоптиците предсказват студена зима…

Добавен преди 11 години

Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си:
- Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите.
Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава.
Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил:
- Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.

Добавен преди 11 години

Колкото повече Прасчо търсеше, толкова повече Мечо Пух го нямаше…

Добавен преди 11 години

Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Добавен преди 11 години