Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче

хайдушка балада

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!

Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.

След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.

Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.

Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!

Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.

Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.

Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.

Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!