Луди вицове
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
През 1905г. стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази.
Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам, на всеки 10 мин.
- До къде е водата?
- До глезените,г-н Министър.
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До Под уя ни, г-н Министър!
До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Подобни вицове
Прибирам се у дома на такси. Късно е и сме се споразумели с шофьора да не включва апарата, а да му дам 20 лв. Приближаваме се към родния ми дом – висок блок в един от крайните квартали. И изведнъж ми хрумва хитра мисъл. А защо да не избягам, без да му платя? Блокът е голям – вляза ли веднъж във входа, върви ме търси! Изскачам като лъв от таксито! Блъскам се с всички сили в телеграфния стълб! Спъвам се в бордюра и се премятам през пейката! Ставайки, си разпорвам панталона в стърчащия от нея пирон! Цяла минута истерично се опитвам да пъхна проклетия ключ в ключалката! През цялото време таксиджията ме гледа с изхвръкнали очи от колата и не прави никакъв опит да ме догони. В крайна сметка всичко се оказа много просто – спомних си, че му платих, когато се качвах в таксито.
Баба и дядо си гледат вечер телевизия и попадат на порно канал…
Дядото:
- Ние тези филми не ги гледаме, чакай да превключа.
Бабата:
- Е нека видя дали ще се оженят.
Следовател към обвиняем:
- Имате ли алиби за времето на престъплението?
- Да, в каква валута го искате?
Обаждане в туристическа агенция.
- За Турция екскурзии има ли?
- Да, разбира се.
- Кажете, а какви курорти има там?
- Кушадасъ, Бодрум, Анталия, Мармарис…
- Стига, Мармарис е точно.
- Кога ще искате да пътувате?
- А не, ние тук решаваме кръстословица, благодаря, Мармарис стана…