По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Ебал съм й майката на работата! И утре е ден!!!".

Добавен преди 10 години

Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите забелязва, че от джоба на покойника стърчи 100-левова банкнота.
-Пешо!- обръща се той към един от подчинените си - Я, забаламосай нещо опечалените.
Пешо се разхлипал настрани и привлякъл вниманието на учудените опечалени.
Бригадирът се навел и измъкнал банкнотата. В този момент покойникът го хваща за ръката и казва:
- Данъчна полиция. Проверка - контролно погребение!
- Ти си върши твойта работа, а аз моята...- казал гробарят и започнал чевръсто да забива пироните на ковчега.

Добавен преди 10 години

Собственикът на хотел съветва новопостъпилия пиколо:
- Има две думи, които гарантират добро настроение на нашите гости. Когато ги посрещнеш - "най-после!", а когато си тръгват - "вече?". Но не дай си, боже, да ги объркаш!

Добавен преди 10 години

В един бар работил някакъв много як барман. 120 кила и само мускули. Обичал да си прави бъзик с клиентите. Взимал един лимон. Стискал го яко, докато изцеди всякакъв сок от него и след това се обзалагал с клиентите. Който успее да истиска поне още една капка, той щял да му даде 100 лева. Какви ли не хора от квартала се пробвали: щангисти, автомонтьори, дървосекачи. Никои не успявал да истиска нито капка след бармана. Един ден в бара влязъл някакъв човечец. Свит, плах. Със син костюм, с очила с рогови рамки и тежал едва 50 килограма с мокри дрехи. Седнал на бара и си поръчал една минерална вода. Както си пиел водата, видял за баса и попитал бармана:
- Може ли и аз да се пробвам?
- Може ? засмял се барманът. ? Щом искаш, давай.
Човечецът взел лимона. Стиснал го и изведнъж от него изтекли още 200 грама сок. Барманът останал като втрещен.
- Абе човече, какво правиш бе? Ти да не си извънземен? Знаеш ли какви хора са се пробвали тука? Дървосекачи, миньори, щангисти? Как го направи бе? Ти ме уби. Какво работиш ти?
- А-а-а... ? смотолевил човечецът. ? Нищо особено. Данъчен инспектор съм.

Добавен преди 10 години

Срещат се двама строители:
- Как си колега?
- Бетон арме. А ти?
- Тухла четворка...

Добавен преди 10 години