Разни вицове
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
Подобни вицове
Един самонадеян дилетант в науката отправил ироничен въпрос към Лихтенберг: може ли да обясни каква е разликата между време и вечност?
Време е - отговорил философът - част от моята заетост, която мога да отделя, за да дам исканото обяснение. А вечност е онова, което е недостатъчно за вас, за да проумеете обяснението.
Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!
А Айнщайн казва:
- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:
- Ето я тази формула.
Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, точно това, де...
"Всеки би постъпил така на мое място..." - казал Херкулес, след като удушил с голи ръце Немейския лъв.
Спартанският цар Агезилай, като преглеждал войниците, спрял вниманието си върху едного на име Андроклид, който бил куц.
Като забелязал недоумението, с което го наблюдавал царят, и допускайки, че недостатъкът му може да стане причина за отстраняването му от войската, Андроклид побързал да каже:
- Мисля, че са ви потребни войници, за да се сражават, а не за бягство!
Един път Буда казал: "Нирвана е щастие, Нирвана е щастие!".
Ченрезиг го попитал: "Но Благословени, що за щастие е това, ако няма усещане?".
Буда отвърнал: "О, приятелю, няма усещане в щастието..."