Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава:
- Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен!
Тя му каза:
- Простак си! - и добави: "Кретен!"
Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи
към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди.
- Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда
да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант…
- Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен.
На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка:
- Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи.
О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!

Добавен преди 10 години

- Кои са най-търсените хора?
- Четвърти за белот и втори за с*кс.

Добавен преди 10 години

Служител в голяма софтуерна компания, на име Грег, най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова - отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на тази земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…
- О, това ли? - казала жената. - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- O, нe… това е невъзможно - заекнал Грег.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Грег я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Грег я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Грег приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Грег влязъл в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна - унесъл се в мисли той. - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа, разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него - бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш… - тя го погледнала право в очите.
Грег не могъл да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш… - преглътнал въодушевено… искаш да кажеш, че мога да си проверя mail-a!?!

Добавен преди 10 години

След първата брачна нощ:
- Да, скъпа, разбрах, че не съм ти първия…
Тя, след като запалва цигара:
- А аз разбрах, че няма да си и последния…

Добавен преди 10 години

- Ленчеее, какви мъже се навъдиха - вече не си искат!
- Абе остави, дето не си искат, ами и не дават…

Добавен преди 10 години