Военни вицове
922 вица, разпределени в 93 страници.
Военни афоризми с непреходна стойност:
- Или ще престанете да пушите, или едно от двете!
- А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден!
- Атомната бомба винаги пада в епицентъра!
- Шокирана обстановка…
- Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба.
- Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете!
- Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан.
- Всички отсъстващи да се строят в редица!
- Главата на войника е за да мисли, а мозъка - за да разсъждава!
- Не трябва да се чупи всичко - все на нещо трябва да се седи.
Военен преподавател:
- Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя.
- Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист?
- Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки.
- Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце.
- Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете!
- Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета!
- Да мълчиш, когато те питам!
- Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние!
- Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил?
- Цял ден съм седнал да ви стоя прав!
- Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните!
- Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената!
- Давам указание: равно поле - нито трап има, нито могила - и изведнъж зад ъгъла се появява танк…
- Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно - паника.
- Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита:
- Защо закъсня?
- Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната…
- И какво, три дена я чака да излезе ли?
- Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
Старшината крещи пред ротата:
- Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
Мълчание.
- Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
Ротата пак мълчи.
- За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
- Аз… - плахо пристъпва напред един войник.
- Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
След сражението изправят войник пред военен съд.
- Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте!
- В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?
Войникът си мечтае да бъде генерал.
Лейтенантът мечтае да е полковник.
А капитанът мечтае да стане майор.
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица:
"Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много".
Следва печат: "Военна цензура".
Сержантът води при лекаря новобранец.
- Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!".
Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!".
Докторът е озадачен.
- Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб.
След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба.
Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
Разговор по телефона между офицер и войник:
- Николов, запалихте ли камиона?
- Да, до преди малко го гасихме…
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава:
- Вляво - дупка от снаряд… Вдясно - телена ограда!
След около час офицерът прошепва:
- На какво разстояние сме от противника?
- На около три километра.
- Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем?
- Аз не шепна! Аз съм настинал!
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа - до него се крие друг военен в офицерска униформа.
- Извинете, господин капитан…
- Не съм капитан.
- Извинете, господин майор…
- Не съм майор, полковник съм!
- Леле, толкова далече ли съм избягал!