Разни вицове
9725 вица, разпределени в 973 страници.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
Събрали се хусарите да играят на карти, а поручик Ржевски още го няма.
- Корнет! Вие да знаете къде е Ржевски?
- Поручикът каза, че ще закъснее с час, ако успее.
- А ако не успее?
- Ако не успее, ще дойде до десет минути...
Вечер в офицерския клуб. Всички са пияни. Хусарите играят на карти, а под масата дамите им правят минет. На вратата се чука. Всички са ужасени, а един от хусарите отчаяно прошепва:
- Не отваряйте, това е поручик Ржевски. Сега ще влезе и всичко ще опошли...
Поручик Ржевски разговаря с Наташа Ростова за войната.
Наташа Ростова:
- Ох, война, война. Студ, глад...
Ржевски (замислено):
- Да, да... Ето например, в нашия полк един хусар открадна от една старица в селото яйца и за това го обесиха!
Наташа Ростова:
- За какво? Нима за яйцата?
Ржевски:
- Абе не, за шията.
- Поручик, вие мен обичате ли ме?
- А какво, според вас, правя в момента?!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Шикозен ресторант на Невски проспект.
Както обикновено пиян, поручик Ржевски седи забил лице в салатата.
На съседната маса три дами спорят за това кое е по-болезнено: раждането, аборта или дефлорацията.
Леко надигайки глава, поручикът компетентно се вмесва в разговора им:
- Ех, а вас някога да са ви удряли с тиган по яйцата?
Поручикът се кани да ходи на бал и поставя в десния си джоб банан.
- За какво Ви е банан в джоба? - го пита удивен корнет Оболенски.
- Ще поканя на танц някоя дама, може и графиня Орлова. По време на танца тя ще се допре до дясната ми страна. Ще усети банана, ще се притесни и ще се премести към лявата ми страна. И точно тук ние ще я посрещнем!
По време на обяд във фамилното имение на Наташа Ростова, поручик Ржевски се обръща към нея и тихо й прошепва:
- Наташа, довечера ще Ви опъна.
С почервеняло лице Наташа бяга при баща си. През нощта старият граф се скрива в шкафа с гола сабя в ръка. Часовникът бие 12, влизат поручик Ржевски и 6-ма хусари. Поручикът командва:
- Двама до прозореца, двама до вратата и двама до шкафа!
На сутринта Наташа говори на баща си:
- Татко, само как чука, как само чука, татко!
- Какво ти чукане дъще, виж само как си знае службата!
Бал. Светското общество. Поручик Ржевски и Наташа Ростова танцуват. Тя (отегчено):
- Поручик, Вие сте невъзможен - само за жени и жени говорите. Разкажете нещо например за музиката, за музикалните инструменти...
Ржевски:
- Да, да, за музиката. Наскоро обърнах графинята върху рояла и да Ви кажа, Наташа, това е дяволски хлъзгав инструмент инструмент!