Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори:
- При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин...
Влиза Щирлиц.
- Хайл Хитлер!
- Абе, Исаев, остави ме на мира, бе...

Добавен преди 10 години

На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
- Щирлиц, този път прекали!

Добавен преди 10 години

Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, предай се!
От вътре се чува глас:
- Няма ме вкъщи...
- Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата!
- Ами, че може да съм тръгнал бос...
Мюлер се почесва по главата и казва:
- Ей, много е хитър тоя... Оттегляй се!

Добавен преди 10 години

Мюлер пита:
- Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
- Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.

Добавен преди 10 години

Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.

Добавен преди 10 години

Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.

Добавен преди 10 години

Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или... парашутът, който се влачеше зад него...

Добавен преди 10 години

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
- Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент?
- Не! - пошегувал се и Мюлер.

Добавен преди 10 години

Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.

Добавен преди 10 години

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- "Заключено е!" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.

Добавен преди 10 години