Иванчо тръгнал да си търси работа в града, но го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал и подията му отворила:
- Кажи чадо, закъде си се запътил?
- Тръгнал съм да си търся работа, но се стъмни и търся място при добри хора да ме приютят и един залък хляб да ми дадат.
- Влез синко - отворила широко портите попадията - ела ще те нагостя и меко легло ще ти постеля.
Сложила му на софрата чиния с кюфтета и комат хляб. Иванчо толкова бил прегладнял, че нищо не чувал, а когато видял попската щерка си рекъл: - леле каква путка. Но в този момента попадията го попитала за името му и Иванчо по инерция изрекъл:
- Путка...
- Ами, име като име - промълвила попадията.
Слисан в храната, нагъвайки с две ръце не отделял очи от щерката. Тя му сипал студен айран с думите как се казваш:
- Кюфте - отговорил нашият.
Вечерта всички легнали, а стаята на Иванчо била до тази на девойката. Не издържал и се промъкнал в стаята и. А тя това и чакала. Още докато го зърнала, вдигнала завивките откривайки голото си тяло, разтворила високо вдигнати бедра:
- Хайде бе Кюфте, още малко и щях сама да си посегна, виж колко съм мокра - прекарала пръсти по горещото си пиче.
Иван го извадил в движение, скочил отгоре и жадно проникнал в нея.
Изпаднала в екстаз, взела да пъшка и вика името му:
- Ох Кюфте, Кюфте, оооо...
От стонове те и се събудили попа и попадията:
- Стани ма попадийо, върви и виж какво й става на щерката - сръчкал жена си дядо поп. - нали й казах да не яде толкова кюфтета, че ще и стане тежко - взела газената лампа попадията и се запътила към стаята на дъщеря си.
Изпадна в ужас като видяла гостенина как навирил баджаците и яко блъскал щерка й, която горката се виела и стенела...
- Тичай дядо попе, ела да видиш какво става - развикала се попадията
- Какво ма жено - надигнал съненати си глава попа.
- Ела да видиш, Путката е между краката на нашата щерка
- Ами, къде искаш да бъде ма проста жено, на челото и ли, разбира се, че между краката й ще бъде - завил се презглава попа и продължил да си хърка

Oда за пръднята:
Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…?

Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.

Поема за Гъза

Поетите от Омир още
та чак до наши дни
възпяват във безсънни нощи
Вас добродетелни жени.

възпяват устните, бедрата,
гърдите като на коза,
възпяват веждите, косата
ала забравят за гъза.

Гъзът е нещо естетично
та кой не тръгва след жена
кога с краката симетрично
умело си върти гъза.

Кажете вие че в кревата
преди да почне любовта
ние прелъстяваме жената
като я....гепим за гъза.

И щом във него впием пръсти
и той омекне раздвоен
тогава нечия душа се кръсти
в устата лепне вкус солен.

О, женски гъз, бъди прославен
надебелявай и цъфти,
акъла мъжки прелъстявай
и към съблазни го води!