Мръсни вицове +18
15686 вица, разпределени в 1569 страници.
Колко струва Щастието на Жените (и Мъжете)
Какво струва женското щастие???
Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар
3) Любовник
4) Брат
5) Баща
6) Учител
7) Възпитател
8) Майстор готвач
9) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер на интериори
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) С богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) но преди всичко... ПЛАТЕЖОСПОСОБЕН.
Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1. Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.
2. Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея самата,
3. Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и какво прави...
Особено е важно да:
Не се забравят рожденните дни, годишнината откакто сте заедно, от сватбата, абитуриенските балове, именните дни, менструацията й, датата на първата ви целувка, рожденните дни на любимите й леля, брат и сестра, на бабата и дядото й, на най-добрата й приятелка.
За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не гарантират напълно, че ще се чувства истински щастлива , понеже може да бъде обзета от усещането, че е нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се хвърли на врата на първия нещастник-животар, който намери!
Бог е казал: Обичайте ги!!!! НИКОГА НЕ Е КАЗВАЛ "РАЗБЕРЕТЕ ГИ".
Какво струва мъжкото ни щастие?!
НЯМА НИЩО ПО-ЛЕСНО ОТ ПОСТИГАНЕТО НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
На мъжа му трябват единствено:
1) СЕКС
2) ХРАНА
Из Дневника на Дядо Коледа
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"
9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.
19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
Затворник пише до Дядо Коледа
Той беше вече 22-ра година затворник в централния софийски. Обичаше да свършва на чорапа, разбира се, ако снимката беше качествена. Ако ли не "пъпа му изяждаше лайната".
Викаха му Пешо Слона, щото имаше голям гъз, но и той като слоновете не ставаше за ебане. Храчеше се всяка сутрин на едно и също място, защото там беше убил един плъх. А още преди да влезе в затвора, имаше навика да заплюва жертвите си. Всички надзиратели го мразеха, щото като надничаха през отвора на вратата винаги ги плесваше един мазен немит от миналата Коледа хуй. Не, че някои не се кефеха, ама от КУРтоазия се мръщеха.
Днес беше Коледа и той реши да напише писмо на Дядо Коледа. Ето кратък фрагмент от него...
"Ей, педераст, време е да поработиш и ти! Така, че надигни си шибания задник и право в централния затвор, че и аз искам подарък. Преди да се отправиш насам вземи и снежанка, че тук ми писна от гъзове като теб. А си стар вече, не си млад елен като преди 22 години. Помниш ли как от зор забрави чувала с подаръците тук, а?
Искам тази година да ми донесеш ножовка, вилица, лъжица и малко порно списания. И да не забравиш... доведи и джудженцата, че имам един педофил в съседната килия. А тук деца не пускат в затвора. Дъщеря му и сина му идваха онзи ден на свиждане, ама те не са му интересни вече. Между другото искам само да ти кажа, че ти пиша едва сега, щото ми бяха откраднали химикала и не ми даваха тоалетна хартия две седмици. Днес дойде домакинката и донесе малко салфетки. Химикала ми го гепи един дето го хванаха, че изкопал тунел под земята.
Ей, клефук, да не забравиш да доведеш снежанка. Нея много я искам, нали все се оплакваш, че нямаш пари за бензин. Доведи я и тук ще й напълним резервоара. На гръб до Лапландия ще може да те носи момичето. Да не забравя да ти поръчам да ми донесеш и малко лед. Че тук водата е много топла. И още нещо, педераст брадясъл, измий си зъбите, че Петьо Целувката още те желае, ама от миналата Коледа не е спрял да повръща. И друго да ти кажа: единият от надзирателите иска тази година да лети за чужбина, така че донеси малко тротил. Хем без пари ще му излезе, хем скоро няма да се върне. И без тва не ни трябва.
Ей, говньо, подстрижи си малко брадата, че после не мога три дена да си изчистя килията от влакънца. Ами тва е! Аре стягай се и тръгвай. Ама недей да минаваш през Русия за насам, че пияните старчоци при мен остават без думи за винаги!!!
С мераци: Пешо Слона
осма последна килия, неосветената на последния етаж
Сиганската спяща красавица
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - луша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
- Абе кой тука хухавели, бе? - Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика:
- Давай да са женим!
И тоа вика:
- Убаво - и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал:
- Ами каде, бе ко стана сас жененето?
И тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
Как да свалим чужденка...
1. The size dasn't meter, или в превод "Размерът ми няма и метър". След като по този начин сте пробили леда между вас (а с този размер можете да пробиете всичко) е време да я подготвите за предстоящия екшън с палавата фраза
2. I am too poor for you - демек "Приготвил съм един топор за теб". Ако Ви се стори, че е изплашена, или вземе, че извика нещо от сорта SOS ("ес о ес") не се притеснявайте. Тя всъщност Ви казва, че предпочита позата "задник о задник".
За да не ставаме прекалено вулгарни ще пропуснем буквалния превод на идиома "Put key on", като го заменим със звучното българско словосъчетание "Приготви си там к'вото требва" (следва хитро намигване). След като се хвърлите в морето на любовта най-вероятно ще се изправите пред два варианта:
Вариант А: попадате на девствена полупияна девойка. Просто й кажете :Smell like a teen spirit" - миришеш ми на спирт, о, тинейджърко!
Вариант Б: попадате на нимфоманка, дето не Ви оставя да отдъхнете. Просто й кажете:
3. No more cure for you - "няма повече кур за теб", или използвайте по-галантното
4. The pen is out, което литературните критици превеждат като "Пенисът е вън". Ако срещнете каквито и да са затруднения от езиков характер, които не са описани по-горе, просто знайте, че имате проблеми с оралната любов.
5. Много често, по време на секс със англоговорящ чужденец или чужденка, може да ви се наложи да помолите партньора да не свършва още. За целта е най-добре да използвате израза "Don't you cry", т.е. "Не достигай до край"
6. След секс налюбената девойка с благодарност в очите ще промълви нещо от сорта на "Thank you", но вие, като истински мъж трябва да й отговорите, че не очаквате благодарности. Използвайте израза "Expect no mercy"", демек "Не очаквам да ми кажеш мерси".
7. Много досадно е, докато сте застанали в известната от китайската любовна техника поза "Тигър нагъва жерав", или нейният грузински етимологичен еквивалент "Изотзадзе", по български казано "Задна прашка", девойката да заметне главица през рамо и да ви дудне на неразбираем за вас език нежности. В този момент трябва учтиво да я помолите да млъкне. Просто й кажете "Why don't you try!", т.е. "Защо не си затраеш!"
8. Ако искате деликатно да предупредите нищо неподозиращата девойка, че се гласите за анални изненади, е хубаво да я подготвите, като й пуснете предразполагаща музика.
Подходящ за това е албумът на Рони Джеймс Дио "The last in the line", който музикалните критици в България превеждат като "Последния в лайната"
9. Ако изпаднете в ситуация, когато девойката въпреки титаничните си усилия не може да ви накара да свършите и вземе, че изпадне в депресия и започне неистово да плаче, трябва да и обясните, че за вас оргазмът не е най-важното нещо.
Кажете нещо небрежно от сорта на "Карай да върви", което на английски звучи като "Drive To Go"
Педофил ли сте?
1. Кое филмово заглавие ви допада най- много?
А) "Малки жени"
Б) "Големият Лебовски"
В) "Колкото- толкова"
2. Коя е любимата ви книга?
А) "Лолита"
Б) "Старецът и морето"
В) "1001 нощ"
3. Какво е отношението ви към децата?
А) те са прекрасни гладки същества, които можеш да лесно да примамиш, и да си играеш...да си играеш... ой, на батко!
Б) е, един ден ще порастнат, ще станат майки и бащи, после баби и дядовци и тогава... ох, котьо!
В) абе, деца- какво да ги правиш, важното е кеф да става.
4. Как оползотворявате наличието на бонбонки и шоколадчета?
А) събирам си ги в прозрачни пликчета (дамски) и с тях обикалям детските градини и началните училища и после... знаете как е!
Б) дарявам ги лично в домове за стари хора и чакам отплата от благодарните старци- ако ме разбирате какво искам да кажа
В) омазвам се целия и звъня на секс- телефони, хи-хи-хи
5. Какво работите?
А) учител по физическо в първи клас
Б) гробокопач, ама много са наблюдателни близките, бе, много!
В) чиновник в държавно учреждение, шефът ухае много хубаво, а секретарката ходи с едни такива ластични полички...
6. Какво колекционирате?
А) използвани памперси, и стари детски обувчици, леви
Б) некролози на хора над 70 години
В) карти за игра с голи жени и футболисти
7. Кои вестници или списания четете редовно?
А) "9 месеца"
Б) "Трета възраст"
В) "Психо" и "Шок Секс"
8. На какво учите децата си?
А) не ви трябва да знаете
Б) да уважават възрастните хора
В) на нищо, жена ми ме изгони заради връзката с тъщатаv
9. Кое е любимото ви телевизионно предаване?
А) "Кой е по- по най" и "Ала- Бала"
Б) "С бъклица и дрян" заради певиците над 70-те
В) "Нощен магазин"
10. Педофил ли сте?
А) да
Б) не
В) и да, и не
? Ако имате най- много отговори А), то да, вие сте педофил, при това от най- гнусните. Рано или късно щше ви хванат.
? Ако имате най- много отговори Б), то вие не сте педофил. Вашето сексуално отклонение се нарича геронтофилия и има тенденция да прерастне в некрофилия. Поне доставяте радост на старите хора
? При най- много отговори В) вие имате потенциал както за педофил и геронтофил, така и за следните отклонения- педерастия, садохизъм, мазохизъм, зоофилия и пр, и пр.
Всъщност, самият факт, че сте решили този тест показва, че сте ужасна персона и поведението ви носи само беди на обществото.
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
Младо семейство Гейове разговарят. Единият казва на другия: "Скъпи имам радостна новина за теб. Имам чувството, че съм бременна"... След кратка пауза втория заявява: "Скъпа това е чудесно, но как разбра за това?" А първия казва: "Скъпи от една седмица имам запек."
Каката на Иванчо поканила приятелките си в къщи. Но преди това казала на Иванчо:
- Влизаш в спалнята и не се показваш за да не ме изложиш.
Всички поканени се събрали, но познавайки Иванчо пожелали да го видят. Няма как, каката извикала Иван, но му казала да не говори. Иван влязъл и започнал да се запознава, но през една. Това направило впечатление и го попитали защо прави така. Ще не ще Иванчо отговорил:
- Ами мама ми каза че всяка втора жена е курва и аз затова избягвам да се запознавам с вторите.
Всеки мъж иска...
1. Осми март да се премести на двадесет и девети февруари. Все пак може да се понесе веднъж на 4 години
2. Пластичните операции за увеличаване на бюста да бъдат към безплатните здравни пътеки.
3. За зачатие на дете да са необходими съвместното участие на един мъж и четири жени.
4. За да предпази партньорката си от забременяване, да е достатъчни по време на секс да кръстоса палци зад гръба си.
5. Всички жени да се наричат с едно и също име - за простота в общуването.
6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и животински кожи
7. В женския нос да има специални филтри срещу мириса на бира, пот и лук.
8. Банския да бъде идеален костюм за бизнес дамите. А и не само за тях.
10. За да се разкопчае сутиена да е достатъчно само леко да му духнеш.
11. Месечния цикъл на жената да бъде само веднъж годишно - по време на откриването на риболовния сезон.
12. Вратовръзката да може да не се завързва, а колана - да не се стяга.
13. Веднъж в месеца всеки да има разрешено по трудовото законодателство право да запали офиса си.
14. Косъмчетата от носа и по гърба леко да се трансплантират на главата.
15. Да може да регулира по собствено желаната дължината на члена си и ерекцията - както силата на звука в приемника.
16. Автомагистралите да нямат ограничения на скоростта, и да се строят във формата на гигантски овал.
17. Мъжете също да изпитват множествен оргазъм.
18. Да се изобретят чорапи, които да съществуват само като чифт. Оставени на различни места, те енергично да пропълзяват един до друг.
19. Във всеки бар да има възглавници за тези, които не се канят да си тръгват от там днес