Смешни и забавни истории
316 вица, разпределени в 32 страници.
Качва се в маршрутката баба с малкия си внук. Детенцето вика:
- Искам при мама, искам при татко!
Бабата го успокоява:
- На работа са, пари да изкарват!
Детето без да се замисля изстрелва:
- Тогава защо никога нямат пари?!
Наскоро минах през Чирпан и седнахме да хапнем в ресторант "Пицарела". По този повод ми разказаха ИСТИНСКА случка от това място. Преди време сядат двама мъже и една жена. Идва сервитьорката и почва да записва поръчката, мъжете си поръчват различни неща за ядене, пиене. Сервитьорката си записва и понеже жената не е поръчала пита:
- А путито какво ще гъча? (превод: "А мацето какво ще яде?")
Същият ден въпросната сервитьорка е била уволнена...
Питат Валери:
- Защо си взимаш панталони с един номер по-големи?
- Защото ще ходя на all inclusive и да не стане, като миналата година накрая да нямам едни панталони, които да ми стават.
Реална случка в агенцията за социално подпомагане:
Системен администратор влиза в стаята на социалните работници малко объркан и още толкова ядосан:
- Някой се е „ровил” където не трябва и е донесъл „троянски кон”, - при което поглежда най-близката колежка.
Същата се окопитва и с гордо вдигната глава отсича:
- Не гледай мен... в Троян не съм ходила от години...
(реални случаи от миналото на Свищов)
При бръснаря:
- Бай Иване, косата ми пада!
- Събирай си я бре.
- Бай Иване, подстрижи ме, ама ме направи красив, че довечера съм на среща с момиче!
- Тебе баща ти не те е направил красив, че аз ли...
Една от най-удачните шеги от миналото принадлежи на англичанина Хорас де Вир Коул. Веднъж Коул закупил всички места на претенциозна и ужасна пиеса и раздал билети на много от неговите познати. Представлението било опорочено, тъй като веднага след като включили светлините, публиката от горните редове и ложите прочела кратка и изразителна дума изписана с помощта на плешивите глави на стратегически разположени хора.
Един познат на сутринта на 9-ти март объркал съдомиялната с пералнята. Сега няма чаши и чинии. Да, и пералня също.
20 февруари, София, сняг...
Колеги обсъждат кой как е стигнал до работата, всеки се оплаква, а Петьо казва:
- Аз си дойдох съвсем нормално, никакъв сняг по пътя, нито по спирките.
- Стига, бе! Лъжеш!
- С метрото дойдох.
ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ!
- КАКВО ЩЕ ЖЕЛАЕТЕ?
- ZAGORKA.
- А... ГОДИНИ ИМАТЕ ЛИ?
- НЕ.
- МИ ТОГАВА?
- МИ ТОГАВА ШУМЕНСКО.
Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа.
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! - как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси на 10лв за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш....
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...
Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...