Вицове за Чапай и Петка
326 вица, разпределени в 33 страници.
В музея на революцията децата питат гида:
- Какъв е този скелет тук?
- Това е скелетът на великия герой Чапаев.
- А какъв е тоя малкия скелет до него?
- Това е скелетът на Чапаев като дете.
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка.
Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена:
- Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите!
- Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото.
Петка:
- Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
- Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата:
- Кой е бил Чапаев?
- Ами, той е бил предводител на негрите.
- ???
- Ами да, нали е воювал срещу белите...
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж...
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.