Вицове за Чапай и Петка
326 вица, разпределени в 33 страници.
Петка и Чапай седят на едно кресло в старчески дом.
Чапай казва:
- Петка, какви славни години преживяхме, а сега виж как ми треперят краката.
- Еех, ти поне имаш кракааа.
- Ама, то и ръцете ми треперят.
- Еех, ти поне имаш ръце.
- Че и главата ме боли.
- Еех, ти поне имаш главаааа - отвърнал призрака на Петка.
Пристига генерал по инспекция в ротата на Чапай и поискал да се срещне с Анка картечарката. Чапай пратил Петка да, я повика.
Петка се върнал след 5 минути и доложил:
- Василий Иванич,А нка лежи с апандисит!
- Анка при мен, Апандиситът да се разстреля!
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър.
- Кой е тоя? - пита Чапай
- Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин!
- Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото...
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
- Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
- Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих.
Подпис: Петка".
На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, а върху нея нова бележка:
"Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти.
Подпис: Чапай".
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа - Чапай бълва вода. Петка казва:
- Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
- Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните.
Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил.
След това Чапай го хвали:
- Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите...
- А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!
Петка и Чапай карат самолет.
- Петка, уредите?
- Двайсет!
- Какво двайсет, бе?!
- А ти какво "уредите"?