забавни мъдри мисли
В тази категория има 556 цитата, разпределени в 56 страници.
В моменти, когато художникът мисли за пари, той губи чувство за прекрасното. - Дени Дидро
"Не искам вече да се влюбвам. Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си. И все аз съм този, който обича повече. И след всичките глупости мисълта за теб…Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!"
Чарлз Буковски
Денят е чаша, в която събираме мисли чувства и дела. И ако вечерта искате да отпиете сладост, в чашата слагайте щедро любов.
Независимо дали вие сте наясно или не, днес вие поръчвате на Вашето утре от каталога на Вселената. Вашите доминиращи мисли и чувства днес формират честота, която автоматично ще определи живота Ви утре.
Чувствайте се добре днес и през остатъка от деня и направете своето утре прекрасно.
Нека радостта бъде с вас!
Книгите са като хората - казваше той, - когато остареят, стават мъдри.
Елин Пелин
През един обикновен ден в ума на човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-интересното е, че повечето от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден! Обикновено хората вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да го направят още по-хубав, те остават пленници на миналото и преживяното, анализират и се измъчват от дребни неща. По този начин позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса. Те никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота
Робин Шарма
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…