мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Аз имам една най-добра приятелка. До преди 1 месец всичко беше наред - излизахме си, разхождахме се купонясвахме си но.......... Изведнаж всичко се промени тя все повече и повече започна да се отдалечава от мен а преди ден ми призна че вече не ме чувства толкова близка и че се опитва да направи всичко за да се варнат нешата както преди. Чудя се какво да направя - 1. Да я забравя- но когато си помисля това ми идва идея в главата че не мога и по добре да ско4а пред някоя кола. 2,3,4 - идеята ми е единствно да чакам нешата да се оправят но.................... Да си кажа 4есно не знам какво да правя а си я обичкам толкова много. За нея сам способна на всичко. - ТЯ Е НАЙ-ДОБРАТА ПРИЯТЕЛКА КОЯТО САМ ИМАЛА И ОБИЧАЛА НЯКОГА И СЕГА!1!!!!! Какво да правя? - Моля ви даите ми савет!
Ще ви ракажа една приказка, за любовта и болката от нея... за началото и края на деня.
Имало едно време, някаде там далеч, в едно малко планинско градче едно момиче, което било много щуро. Обичало купоните, големите компании, вечери сред хората. Момичето било красиво, умно, мажете умирали за него. Само че тя прелитала от връзка на връзка, не случайни, даже дълги връзки, но на никого не отдала сърцето си. Стъпквала мъжете си по начин, който бил повече от жесток. Играела си с живота и съдбите на тези момчета.
В едина прекрасна вечер през август, Тя била отново някъде там навън, във вихъра на купона, поредния нещастник стоял до нея, когато върху погледа и се спря силует. Силует на мъж, някак по различен от останалите, някак по мъжествен..... Пренебрегвайки отново онзи жалък мъж до нея, който копнееше за едно нежно докосване на ръката и тя тръгна... Тръгна към онзи силует, хвана ръката му и го поведе през тълпата... Той беше силен, красив, забавен, различаваше от множеството...... Изкараха няколко дена заедно и после се разделиха... След раздялата обаче и двамата усетиха, че някак въздуха не стига, че в гърдите всякаш нещо е заспало.... Събраха се отново, приказката започна....... Той не беше имал сериозна връзка до сега, а тя бе свикнала да има цялото внимание на света, бяха различни....... но когато той я докосваше, сърцето и започваше да бие по силно преди, съзлизите пресъхваха и усмивката изгряваше на лицето и... Но тя му нямаше доверие, а и тои не бе свикнал да споделя, изразява чувства и да отделя време за нея, предпочиташе да бъде сам със себе си...... И така те бяха заедно, но не съвсем, мина месец, два, три....... Тя се раздираше от ревност, недоверие.... В един прекрасен ден той дойде при нея и и каза: "Мила незнам точно какво става, но ми трябва време да реша какво искам, вината не е в теб, в мен е..." Тя остана безмълвна, той се обърна и си тръгна... Стече една сълза, гледаше го как се отдалечава, искаше да му извика "ХЕЙ, СПРИ СЕ ОБИЧАМ ТЕ!", но не го направи.... Просто гледаше как си отива.... Сега тя пак е там в онова красиво планинско градче, пак си играе с мъжете, но е някак по различна... Тази неприязъм е вече поза, преграда към разбитото сърце...В душата й се е загнездила непоносима болка. Когато слънцето изгрее тя се превръща в безпощаден палач, играейки си с чуствата на хората, когато обаче дойде нощта тя се свива в ъгъла на свойта стая и ридае безутешно, плаче за това че е допуснала да изгуби любовта, плаче че не е успяла да изрече онези толкова елементарни думи ОБИЧАМ ТЕ.... Душата и е пълен хаос, пуста, празна, наранена....
За да не се превърнете в това момиче, казвайте ОБИЧАМ ТЕ на тези които цените колкото е възмойно по често. Не оставяйте любовта да си отиде, без дори да се опитате да я задържите!
За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат.
"Понякога е нужно много малко, за да направим някого щастлив, за да му вдъхнем надежда и вяра, сили да му дадем, за да продължи. Понякога е нужно много малко, единствено усмивка и малък жест. Понякога е нужно много малко,
по-малко отколкото предполагаме. Понякога е нужно много малко, за да засияят нечии очи, за да направим денят му прекрасен, съвсем малко достатъчно е дори.Понякога е нужно много малко едва няколко думи изречени. Понякога е нужно много малко, много малко, но от сърце."
Събужда се мъж със страшен махмурлук.Всичко в къщата блести,
чува как жена му си тананика нещо в кухнята.Влиза в кухнята,
жена му го целува и му отваря една биричка за възстановчване.
Недоумяващ какво става отива при сина си и го пита какво е станало вчера.
-Прибра се много пиян и заспа в коридора.Мама почна да те съблича
и да ти сваля панталона,а ти се развика:
"Махни се оттук,аз съм женен мъж"
За да взимаш правилните решения в живота си, трябва да влезеш във връзка с душата си. А за да направиш това, трябва да преживееш самота, от която повечето хора се страхуват, защото в тишината чуваш истината и разбираш решенията.
Дийпак Чопра
Всеки ти завижда за новите обувки. Но само ти си знаеш къде ти стискат!
Искам всеки човек да разполага с такава възможност, благодарение на която той може да оправи положението си; да очаква с нетърпение и надежда тази година и догодина да бъде наемен работник, подир това да работи за себе си, а накрая да наеме хора, които да работят за него! Такава система [на труд] е правилно да имаме. - Ейбрахам Линкълн
Какво се случва, когато признаем, че незаменимата работа е единствената, която си струва да се върши, че забележимият продукт е единственият, за който си струва да се плати допълнително. - Сет Годин
Мнозина смятат, че им плащат не за труда, а защото са страхотни. - Венцеслав Константинов