мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Когато съдбата ни срещне с някого, чиято странна персоналност е съизмерима с нашата собствена ние се влюбваме в него. Бъдете себе си, защото за едни може да сте странни, а за други да сте Limited Edition.
А може би с теб бяхме като вълните в морето, които за кратко се сблъскват и всяка поема по пътя си, към своя бряг, оставяйки огромна следа и само пяна от разбити мечти и надежди. Само спомен.
Свободата
Един младеж се обърнал към един майстор:
- Кажи ми какво е свобода?
- Коя свобода? - попитал го майсторът.
Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Майсторът:
- Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.
Берт Хелингер
Дали не бъркам като се връщам назад, само времето ще покаже това… Да се надяваме, че е за добро и не греша.
А може би има причина и се надявам, че скоро ще я разбера.
Какво ти е нужно на този свят, задъхана душо, за да дойдеш на себе си и да бъдеш щастлива. Едно дърво пред прозореца със слънчеви пори на сянката, една разтворена книга, ромон на пиано и една съзерцателна вечер…
Блага Димитрова
Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни билети, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.
Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите,
та с него да си поговоря?
Джуан Дзъ