мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Аз мисля за лъжата. Тя е в състояние всичко да порази. Ако някога открият, че сте излъгали за това, биха пострадали всички истински неща и тогава вече на нищо няма да хванат вяра.
Джон Стайнбек
Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.
Ч. Буковски
Дали най-голямата ми грешка не бе страхът от грешката? Тоя страх да не сбъркам! Той спъваше всяка моя стъпка, запушваше всеки мой порив, караше ме все да спирам сред път. Страхът от грешка предизвиква верижна реакция от грешки. Аз бях изгубила себе си. Постоянният страх от грешка е най-опасен климат за младостта. Защо пък нямам право да бъркам? Аз бях много млада. Можех да си позволя смелостта да сгреша.
Блага Димитрова
И колко жалко за хората с евтини души, а скъпи външности, живеещи в заблуда, и мислейки че са велики…
Н.Каларов
Да се страхуваш, че живееш.
Ако остарея, няма да има смисъл се боря. Срещу системата ли? Или срещу политиците? Срещу кого? И кой ще ме чуе? Ще потъна в една безкрайна тишина, в една сива къща, зад старите пердета, купени отдавна, когато съм имал повече пари за обзавеждане. Страхувам се от тази къща. С капещ таван, много дупки и трудна поддръжка. Страхувам се от живота, който ме очаква сам в тази къща. Да, някога съм бил щастлив в нея. Взимал съм заеми, строил съм я. Чакал съм да дойдат добри дни, за да живея щастливо в нея. Не дойдоха. Останах само аз. Все още ги чакам…
За всяка красота, някъде се намират очи, които да я видят.
За всяка истина, някъде се намират уши, които да я чуят.
За всяка любов, има сърце, което да я получи…!
Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.
Елиф Шафак
Грешен адрес
Тази Земя ми е твърде голяма.
Или пък аз съм си твърде сама.
Някой е казал "Светът е за двама".
Значи че не е за мен този Свят.
И той го разбира. И аз го разбирам.
Тоест - разбрахме се. И после…какво?
Светът безхаберно върви и си свири,
а аз безхаберно пътувам. На стоп.
С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
със тихия смях на някакъв дъжд.
И ми е чисто, красиво и празно…
(Тук следва баналната римичка - мъж.
Но както разбрахме - него го няма.
С две думи казано - каква свобода…)
Светът си е сложил табелка "За двама".
И страшно надменен си вири носа.
То, всъщност, до там му стигат очите.
Ако можеше само да види отвъд,
където живея сама със мечтите си
и някакви тайни градини цъфтят
щеше набързо да махне табелата,
щеше със мен да пътува. На стоп.
Но не вижда Светът. Този Свят е от слепите.
И кротичко следва своя си ход…
Ами…толкова. Май че това е.
Сигурно аз съм си твърде сама.
Не че Земята е твърде голяма.
Просто съм сбъркала нещо Света…
Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия!
Волтер
Точно когато гъсеницата си мисли, че й е най-трудно, че е най-страшният момент в живота й, тя се превръща в пеперуда. Всеки път, когато видя пеперуда да излиза от пашкула си, си спомням, че ми беше даден втори шанс. Пеперудата ми вдъхва надежда, че дори някой, който е провалил всичко в живота си като мен, може да започне отначало.
Мери Алис Монро