мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Срещнах го в един старчески дом. Той беше на 80 години, но настояваше да закусва всяка сутрин със жена си. Когато го попитах, тя защо е в старчески дом, ми отговори, че е болна от Алцхаймер. Попитах го, тя дали се тревожи, ако той не дойде за закуска.
- Тя вече не помни. Вече не ме познава. От пет години не знае кой съм.
- А ти, защо продължаваш да идваш след като не те помни - попитах учудена. Мъжът се усмихна, стисна леко ръката ми и каза:
- Тя не знае кой съм, но аз знам коя е тя…!
Човек никога не е достатъчно мъдър, за да се отърси сам от бремето на самозаблудите.
Силвия Кристъл
- Вашата цивилизация е влюбена в концепцията за случайността. Шанс, късмет, вероятност. Така сте се вкопчили в нея, че робувате на хазарта и строите цели градове в служба на тази идея. Предавате я на неродените си деца и ги обременявате с тежка наследственост. Вярата в случайността ви направи алчни, самонадеяни и арогантни.
Анди Андрюс
- Казах ли ти, какво винаги казва майка ми за връзките?
- Избягвай ги на всяка цена, защото могат да ти донесат само мъка?
- Почти! - каза той доволно.
- Тя казва, че всички връзки са пълен провал, докато не дойде ред на някоя, която не е, и че именно това обяснява успеха на всички провали… че можеш да се пребориш с тях и да откриеш връзката, която ти трябва.
Кевин Алан Милн
Трябва да бъдеш истински мъж за да осъзнаеш, че една жена е достатъчна.
Може ли да получа една последна целувка за първи път?
Когато става дума за любов, думата е "Мама".
"- Ако знаеше, че ще я загубиш, би ли избрал отново да се лишиш от безсмъртие, безчувственост, без болка, без глад и жажда и вечна младост, само за това кратко време прекарано с нея.
- Бих предпочел една нейна целувка, една нейна прегръдка, едно нейно докосване.. една усмивка дори.. Отколкото цяла вечност без всичко това."
"Град на ангели"
"– А каква е тайната на истинската любов?
– Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Тя идва от контакта на човек с Бог и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Физическата любов е с прегръщане, с целувка, а идеалната може да бъде отдалеч, от разстояние. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно. Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната, а тя – на Божествената.
– Ако не сме приложили човешката любов, как ще приложим Божествената, за която се изискват големи жертви?
– В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бог. Всяка любов, която издига човека, идва от Бог и носи светлина, топлина и свобода. Когато двама души се обичат, те отправят импулс към нещо велико в целия космос. Смисълът на живота се състои в това да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Престъпление е, че искаме да сложим любовта в окови. Ако обичате някой човек, оставете го свободен! Истинската любов разширява човешката душа. Човек ревнува, защо то не подозира, че всичко, от което се нуждае, е вътре в него. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Радвайте се на любовта и не пресмятайте кой, колко и как обича. Щом любовта се проявява, няма престъпление. Любовта е новата религия на света. В по-добрия свят любовта е естествен закон. Тя е силата да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Тя приема, разбира, лекува. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност. Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта е съпътствана от вяра и доверие, тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията. Любовта е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като на духовно същество, възниква духовна любов. Тя е способна да преобрази отрицателното в положително, носи хармония, разбиране и доброта в общуването. Там, където има чиста духовна любов, е невъзможна враждебност, ненавист и гняв. Ако не осъзнаем своята собствена ценност, не можем да обичаме искрено и ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите."
Оура Лов
Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.