РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10

Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!

Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.

Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Виждали ли сте своя снимка, а отзад да има непознат? Кара ви да се замислите колко непознати имат ваши снимки. В колко моменти от чужди животи сме присъствали? Били ли сме част от живота на някого,когато мечтата му се е сбъднала? Или сме били там, когато мечтата му е умряла? Продължили ли сме да се опитваме да влезем в живота на някого, сякаш е било писано, да сме там? Или снимката ни е изненадала?Помислете си, може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това.

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Ако вярваш,че можеш – ще можеш!
Ако мислиш,че си победен – такъв си!
Ако мислиш,че не си достоен – така е .
Ако искаш да победиш,но мислиш,
че не можеш,
загубата ти е в кърпа вързана.
Ако мислиш,че губиш – загубил си вече.
Защото в света ще открием,
че успехът започва от волята;
да, успехът започва в ума ни.
В живота не винаги печеливш е
най-силният или най-бързият,
но рано или късно печели
този, който мисли, че може!

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Отмъсти с доброта..
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Елиф Шафак

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Оптимистът мисли, че живеем във възможно най-добрия свят, а песимистът знае това. - Робърт Опенхаймер

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми. - Венцеслав Константинов

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Притча за свободата

Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Не искам вече да се влюбвам… Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си… И все аз съм този, който обича повече… И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!

Чарлз Буковски

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Знаеш ли каква грешка правим винаги? Струва ни се, че животът не може да се променя, че веднъж влезли в едни релси, трябва да се движим по тях до края. А пък съдбата има много по-богато въображение от нас. Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието, изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки, понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.

Сузана Тамаро

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Щях да седя в тази стая, да слушам Джими Хендрикс или Дорс на уредбата си и да мисля за самоубийство. Мисли, които по-скоро бяха плод на фантазията на младеж с развинтено въображение и със сърце, натежало от любовна мъка… или поне така си казвам сега, след толкова години, а всъщност кой знае? Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.

Стивън Кинг

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат