мъдри мисли снимки
В тази категория има 574 цитата, разпределени в 58 страници.
ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЩАСТИЕ - Дийпак Чопра
1.ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО
В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно.
2. ЖИВЕЙ НА МИГА
Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.
3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА
Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си.
4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ
Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение.
5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР
Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.
6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО
Ти мразиш или обичаш в другите само онова, което обичаш или мразиш в себе си. Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.
Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.
7. НЕ СЪДИ
Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.
8. ТИ СИ ХРАМ
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.
9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ
Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.
10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.
Ако можеш да помогнеш на човек – помогни му. Ако не можеш да помогнеш – помоли се. Ако не можеш да се молиш – помисли добро за човека. И това ще бъде помощ, защото светлите мисли – това също е оръжие…
Големи приказки - малки дела. Големи имена - нищожни сърца. Красиви дрехи - бедни души. Снимки с всеки, а нощите - сами… Прехвалена доброта и отявлен гняв. Истинни думи и неспирни лъжи… Празни хора с вечно изгубените си души…
Изучи обредите на прошката, ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя. Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо. Първият ден е посветен на забравата на отминалото. На втория ден стани преди изгрев слънце и бъди при раждането на светлината като при раждането на нов свят. Слей се с тази светлина и мисли с любов а приятелите и за враговете си. Не е необходимо да посветиш цял живот, за да се опознаеш. Два дни са достатъчни, за да променят погледа ти и да пречистят сърцето ти.
Бих предложил женитбата да става след медения месец, никога преди него. Само ако всичко върви добре, само тогава може да се осъществи женитбата.
Меденият месец след женитбата е нещо много опасно... Всъщност обществото би трябвало да поставя всякакви бариери пред женитбата и да не прави спънки при развода. Обществото не трябва да позволява на хората да се женят толкова лесно. Съдът би трябвало да поставя бариери - живей поне 2 години с жената и след това съдът може да ти позволи да се ожениш. А сега те правят точно обратното. Ako искаш да се ожениш, никой не те пита дали си готов или това е просто някаква прищявка, просто защото харесваш носа на жената. Каква глупост! Човек не може да живее само с един хубав нос. След два дни ще забрави за носа - кой изобщо поглежда носа на съпругата си? Съпругата никога не изглежда прекрасна, съпругът никога не изглежда красив - веднъж щом се опознаят и красотата изчезва.
Трябва да се позволи на двама души да живеят достатъчно дълго, за да се опознаят, да се сближат. Преди това дори и да искат да се оженят, не трябва да им се позволява. Тогава разводите ще изчезнат от света. Разводите съществуват защото са женитбита са направени в романтично настроение.
Романтичното настроение е добро, ако си поет - а за поетите не е известно да са добри съпрузи или добри съпруги. Всъщност поетите са почти винаги несемейни, те все ходят с един или друг партньор, но никога не се оставят да бъдат хванати, поради което романтиката им остава жива. И продължават да пишат поезия, прекрасна поезия... Човек не трябва да се обвързва с мъж или жена в романтично настроение. Нека да дойде прозаичното настроение и тогава да се установи. Тъй като ежедневния живот е повече като проза отколкото като поезия.
Човек трябва да остане достатъчно зрял. Зрелост означава, че той вече не е розови очила. Той разбира живота, разбира отговорностите на живота, разбира проблемите да си заедно с един човек. Приема всички тези трудности и въпреки това решава да живее с човека. (кой питаше за разликата между никога неженилите си и разведените...) Не се надява, че ще има само рай, че всичко ще е цветя и рози. Не се надява на всичко да е по-мед и масло, а знае че действителността ще е сурова и груба. Има и рози, но по-малко, а тръните са много.
Когато си станал буден за всички тези проблеми и въпреки това си решил, че си струва да рискуваш и да бъдеш с един човек вместо сам, тогава се жени. Тогава женитбите никога няма да убиват любовта, защото тази любов ще е реалистична. Женитбата може да убие само романтичната любов. А романтичната любов е това, което хората наричат първа любов. Човек не трябва да се осланя на нея. Не трябва да мисли за нея като за нещо, което го подхранва. Тя може да е просто като някакъв сладолед - можеш да ядеш понякога, но не се осланяй на него. Животът е по-реалистичен, по-прозаичен.
А женитбата сама по себе си никога нищо не унищожава. Женитбата просто изкарва навън всичко, което е скрито в теб. Ако в теб има скрита любов, женитбата я изкарва. Ако любовта е била просто стръв, тогава то тя рано или късно трябва да изчезне. След което твоята реална личност изскача отгоре. Женитбата е просто една възможност всичко, което имаш вътре да излезе навън.
Любовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израстнеш, ако научиш изкуството и приемеш реалността на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта.
Нищо не може да унищожи любовта. Ако я има, тя непрекъснато расте. Но според моето чувство тя преди всичко липсва. Ти не си разбрал добре себе си, нещо друго е имало там - може да е имало секс, да е имало сексуално привличане. Ако любовта е била само сексуално привличане, тогава тя не може да не изчезне.
Така че никога недей да бъркаш любовта с нещо друго. Ако любовта е наистина любов... Какво имам предвид, като казвам "наистина любов"? С това искам да кажа, че се чувстваш внезапно щастлив просто от това, че си в присъствието на другия човек, просто самото присъствие на другия задоволява нещо дълбоко в твоето сърце... нещо в сърцето ти започва да пее, ти изпадаш в някаква хармония. Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е едно много дълбоко разбиране, че някой някак си те прави цялостен. Някой те превръща в пълен кръг. Присъствието на другия засилва твоето присъствие. Любовта ти дава свобода да бъдеш сам себе си, тя не е желание за притежаване.
Така че наблюдавай - никога недей да считаш секса за любов, защото иначе ще се подлъжеш. Бъди буден и когато започнеш да чувстваш с някой човек, че дори самото му присъствие, чистото присъствие - нищо друго, нищо друго не е необходимо; ти не искаш нищо, само присъствието, само това, че другия го има - е достатъчно да те направи щастлив... Нещо започва да разцъфтява в теб - тогава си влюбен. И тогава можеш да минеш през всички трудности, които реалността създава. Много мъки, много тревоги - ще можеш да минеш през всички тях, а любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото всички тези ситуации ще се превръщат в предизвикателства. И когато ги преодолява, любовта става още по-силна.
В края на краищата, ако някой ме нарече „егоист“, какво ми казва? Казва ми: „Не мисли за себе си, мисли за мен“.
Е, кой тогава е егоистът?
Хорхе Букай
Ако искате да знаете какво мисли Бог за парите, е достатъчно да погледнете хората, на които ги е дал.
Дороти Паркър
Да обичаш е нещо много просто. Събуждаш се с усмивка, в очакване на поредния слънчев ден. Споделяш мисли, книги, филми, забавни смешки, решаваш ребуси. Всеки ден носи в себе си ново знание, нова мъдрост… Готвиш по нови споделени рецепти. Променяш деня си неусетно, по програмата на другия. Пиеш боза. Хапваш пиле. Опитваш вкуса на нови салати. И всеки битовизъм, носи вкуса на приключение. Целуваш. Докосваш. Променяш си прическата и гардероба си. Ставаш по-добър… Ядеш посред нощ портокали. Усмихваш се. Смееш се… да те обичат е нещо много просто…
Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите…
И какво, че минутите бързат и се изнизват –
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има…
Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник…
Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.
Мира Дойчинова
"Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота."
Учителят Петър Дънов