Не искам вече да се влюбвам… Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си… И все аз съм този, който обича повече… И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!

Чарлз Буковски

Добавен преди 10 години

Знаеш ли каква грешка правим винаги? Струва ни се, че животът не може да се променя, че веднъж влезли в едни релси, трябва да се движим по тях до края. А пък съдбата има много по-богато въображение от нас. Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието, изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки, понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.

Сузана Тамаро

Добавен преди 10 години

Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли. Защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.

Майкъл Конъли

Добавен преди 10 години

Щях да седя в тази стая, да слушам Джими Хендрикс или Дорс на уредбата си и да мисля за самоубийство. Мисли, които по-скоро бяха плод на фантазията на младеж с развинтено въображение и със сърце, натежало от любовна мъка… или поне така си казвам сега, след толкова години, а всъщност кой знае? Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.

Стивън Кинг

Добавен преди 10 години

Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.

Джовани Бокачо

Добавен преди 10 години

Два ангела – пътници останали да пренощуват в едно богато семейство. Семейството било негостоприемно и не оставило ангелите в гостната, а ги настанило в хладното мазе с къшей хляб. На сутринта малкото ангелче видяло големия ангел да запълва дупка в стената. Учудено, попитало: - Защо го правиш? Защо помагаш? Домакините се отнесоха лошо с нас. По-големият ангел отвърнал: - Нещата не са такива каквито изглеждат.
На следващата вечер пренощували в много бедно, но гостоприемно семейство, което разделило с ангелите храната си. Семейството пренощувало в хладното мазе, като преотстъпило спалнята си на ангелите. Сутринта малкото ангелче се събудило от много силен плач. Кравичката на семейството, техният поминък и извор на препитание - умряла.
По-младият ангел попитал по-големия: - Как можа да се случи това? Защо го допускаш? Каква е тази неправда?! Първият мъж имаше всичко, но ни унижи, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, но го раздели с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
- Нещата не са такива, каквито изглеждат. – отговорил по-големият ангел.
- Когато бяхме в мазето, аз разбрах, че в дупката в стената има скрито злато. Домакинът беше груб и не искаше да твори добро. Аз ремонтирах стената, за да не намери златото. Когато на следващата вечер спахме в леглото на бедното семейство, дойде ангелът на смъртта за жената на домакина. Аз му дадох кравата. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ние никога не знаем всичко. Независимо дали си вярващ, трябва да знаеш, че всичко, което се случва… всичко е в твоя полза!
Прави добро, не е опасно. Дори и да не ти се върне Добро, може да ти се "отнеме" пристигащо Лошо. За това с времето сам ще разбереш.

Добавен преди 10 години

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.

Петър Дънов

Добавен преди 10 години

“От мъдростта израстват три плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа.” Демокрит

Добавен преди 11 години

Намери си човек,който ти казва че си красива,независимо дали си...който ти се обажда след като сте се скарали...който ще лежи под звездите и ще слуша ритъма на сърцето ти,или ще остане буден,само за да те гледа как спиш...изчкай човека,който те целува по челото,койото иска да ти покаже света когато си в затруднение,който държи ръката ти пред приятелите му,който мисли че си много по – красива без грим...този който от време навреме ти напомня колко много държи на теб и какъв щастливец е че те има...този който се обръща към приятелите си и казва ‘’тя е единствената ‘’

Добавен преди 11 години

ПРИТЧА ЗА ПРАВИ И ВИНОВНИ
"В съседни домове живеели две
различни семейства.
Едните през цялото време се
карали, а при другите винаги било
тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради
мира и хармонията у съседите,
жената от първото семейство
казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери,
какво и как го правят, че у тях
винаги всичко е добре…
Отишъл мъжът, скрил се зад
храста до оградата на своите
съседи и започнал да наблюдава от
прозореца, какво се случва в дома
им. И видял, че жената мие пода в
коридора на къщата.
Но нещо привлякло вниманието й
и тя хвърлила парцала, зарязала
работата си и се затичала към
кухнята. През това време се
прибрал съпругът. И когато
отварял вратата, за да си влезе
вкъщи, не забелязал кофата с вода
на пода, закачил я и тя се
съборила, а водата се разляла в
антрето. Като чула шума, жената се
върнала и виждайки какво се е
случило, започнала да се извинява
на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз
съм виновна…
- Не, миличка, моя беше вината! Ти
ми прости…
Разстроил се мъжът от чутото и
видяното у своите съседи, навел
глава и се върнал обратно вкъщи.
А там жена му го чакала и още от
вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да… – унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била
жената да узнае, каква е тайната на
семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно
отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ
СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА
ВИНОВНИ…"

Добавен преди 10 години