Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
Брегът на смъртта - Теодор Траянов
Из тъмнината гробници белеят и кипариси в тъмен сън мълчат, вълни притихнали едвам се леят и скелета на мъртва скръб влекат. Из тях ни стон, ни въпъл се не чува, безстрастно...
Зимна нощ - Теодор Траянов
Нощта е неземно печална, нощта е по-тъмна от смърт, напразно за ласка прощална разкрива таинствена гръд. Сънят й е ледна пустиня, но нейният шепот е плам, тя тлее, самотна...
Зимен заник - Теодор Траянов
Студеното слънце печално изпрати към снежни пустини прощален завет, припламнаха сини висулки от лед, тих повей натегнали вейки поклати. Към снежни пустини с прощален завет...
Есенни терцини - Теодор Траянов
Замлъкнал вятърът подхваща песен странна, нощта повлича пак наежени крилата, трепери негде болка, мигом замълчана. Врата изкъртена се хласка в тъмнината и глухо удари след...
Смърт - Теодор Траянов
Потъва есенния ден последен, зад приказни далечни планини, по черните безкрайни равнини отпадат сънища със образ бледен. Из мрачините вятърът понесен, замлъкне, ту подхване...
Последна есенна вечер - Теодор Траянов
Забулената обгоряла есен разстила в равнините ледна вечер, прехвръква плахо като чужд снегът; дълбоко някъде във лес далечен талазите на есента шумят. Като словата верни в...
Есенен сън - Теодор Траянов
Умира в бледен запад кротка есен, на зимна нощ се сянката черней, една ръка тук вейките люлей, едно сърце допява свойта песен. И плахо трепет сетен тих полъхва, посърнал милва...
Надежда - Теодор Траянов
Тъмнозелени облаци долитат, разперват мудно мрачни ветрила, по лесове и мъртвите поля венци от вопли и мъгли заплитат. Безсълзен плач брезите кротко люшка, що спомнят си сломени...
Кристален звън - Теодор Траянов
Разсипва се далек из висините на сетните лъчи кристалний звън, в полето пусто сепнати брезите наново тънат в тежкия си сън. Вълни на горест, мрак и запустение без шум заливат...
Пред есенната нощ - Теодор Траянов
Над вечерния друм на вечер свежа опиянени висини блестят; сърце, в което бърже зрей копнежа, очи, в които облаци летят! За първа нощ небето се приготвя, на вейка сетен славей...