Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
Ако аз съм жената - Евгения Георгиева
В очите запалваш искри, а душата ми в тях се оглежда. Ех, любов, и при мен се поспри, украсих си вратата с надежда! Ти не чукай, направо влезни, поседни, отдъхни в тишината...
Затворена врата - Евгения Георгиева
Спрях пред вратата ти плътно затворена. Дълго я гледах, но не посмях да ти почукам и тихо да вляза. Стоях колебливо, обзета от страх! Но чух гласа ти, беше безгрижен. Нямаше...
В този град - Екатерина Радушева
В този град на хорското всезнание, на клюки и сплетни за нечия любов, готов ли си на тежко изпитание, помисли, пък после говори ми за любов! В този град на хорската пародия...
Едно поточе - Краси Гергова
Едно поточе в мене ромоли и нашепва ми безброй мечти. Мечти за бъдещите дни, в които ти до мен ще си! Едно поточе малко,буйно, през душата ми минава бурно. Тъй тихичко си...
Обичам - Дияна Минчева
Обичам да те гледам как танцуваш, грациозна и красива като сърна, обичам да те гледам как лудуваш, по зелената, изпъстрена с цветя трева. Обичам да те гледам как се смееш...
Любовта е опиат - Върбан Димитров
Любовта е опиат, дрога някаква, магична! Хормонален водопад, вирус, болест романтична... На брега на цъфнал ад! Пие се почти на екс, струва си да се опита! Тя е химия и секс...
Тя е всичко - Върбан Димитров
Тя е всичко! Моя вселена, галактика с нежни очи... Предсказана болка, стаена, обича, целува ... мълчи! И страда, когато е слаба, когато заспива сама. Когато единствен е хляба...
Последният дракон - Върбан Димитров
На моста те чаках в надежда облечен... Почаках, поплаках, и тъжно обречен крилете размахах! Ти ме намери в гората без сили... Открехна ми двери в сърцата родили, любови и...
Защото те обичам - Върбан Димитров
Толкова е лесно и логично, и дори болезнено лирично към изгрева да тичам ... Да се влюбвам в рими, прозаично, защото те обичам! Мога да говоря с боговете, мога да намеря в...
Във подлезите просяци лежат - Весела Филипова
Във подлезите просяци лежат. А аз кошмари нощем не сънувам. Но колко ми е трудно да заспя- аз винаги слънце рисувах! Аз чувах все,че няма глад и "утрешно" със "щастие" римувах...