Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
На България - Иван Вазов
На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца...
Родина - П.Яворов
Обичам те, родино, и ме трови поради тебе често ядна скръб, под гнет стоименен превивам гръб и влача аз, неволник, твоите окови... Но що си ти? Земя ли в някои предели? Пръстта...
България - Георги Джагаров
Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали из твоите...
Отечество любезно, как хубаво си ти - Иван Вазов
Отечество любезно,как хубаво си Ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед новий, по- нови красоти: тук весели долини...
НЕ СМЕ НАРОД - П.Р.Славейков
Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме...
Битка - Евгения Георгиева
Небето раздра се от тътен, разплака се с тежки сълзи. Пороят се втурна размътен към бурните,морски вълни. Небе и море се кълняха, премерваха своята мощ. Титани във битка се...
Живей, приятелю, живей - Матей Шопкин
Живей, когато имаш всичко, или от всичко си лишен и късаш думите на срички, за да не паднеш в техен плен. Живей, когато ти се плаче или от плач си отвратен от бели вълци и...
Магьосница - Евгения Георгиева
Небето необятно ме погълна, обгърна ме с безбрежна синева. Представих си, че плувам върху облак, минавайки под пъстрата дъга. Незрима бях, прашинка под дъгата, протегнала...
Очакване - Евгения Георгиева
Преди да те срещна, аз те познавах, преди да се влюбя, обичах те аз. Дори без да зная, но някак успявах за теб да живея, под твоята власт. Съдбите ни бяха се срещали вече...
Плач - Евгения Георгиева
Отново се спусна топла нощта, а нейде китара заплака. Взирам се в нищото с празна душа, сърцето ми някого чака! Самотно е знай, когато те няма и времето спира без теб да върви...