Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
Светла чаша - Теодор Траянов
От първи надежди възкръснал отпев топи се в душата, но бол не утихва, не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев, виж рана, покрита с цветя, се усмихва! Таз странна усмивка...
Триолет - Теодор Траянов
Две тайни очи се в сърцето усмихват, вълни се възземват към мъртвия бряг, но в тях не проблесва ни пламък, ни зрак, две тайни очи се в сърцето усмихват, отсянка запира над...
Предутринна - Теодор Траянов
Безкрайна нощ в земята черна втъна, замряха уморените очи, тела споени странен плащ обгъна, неземна жар и призрачни лъчи. Заветен сън сред химн свещен издига горящ смарагд...
Кристална чаша - Теодор Траянов
О, пий от таз кристална чаша, рубини бляскат в нея, от слънцето лъчи последни! Отново ще налея, ще цъфне щастието наше по твойте устни бледни! Сълзи звънтят в печалния кристал...
Елегия на зората - Теодор Траянов
Зората ще пристъпи, усмивките й чудни ще греят като пламък в свещен корален съд, ще кичи с бледни рози мечтите непробудни и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път. Събуден...
Осъдени - Теодор Траянов
Нощта допива свойта чаша, чезне надменната усмивка в леден лик: на мълния потъналий светлик залутан плува над заспали бездни. Сълза неземна, бледна капка кръв, над нас отронват...
Спомняш ли си? - Теодор Траянов
Ти спомняш ли си безвъзвратний миг на първо шеметно опиянение, в молитва чиста яростния вик, що сля очакващи купнения. Свещений пламък на небесна мощ обви ликуващи сърца споени...
Обречени - Теодор Траянов
Ти тръгваш пак, но нямаш вяра в себе, тъй тежки са среднощните весла, ти тръгваш пак, сърце в сърце погреба в едничък миг и радост, и тегла. Пресъхналите ни очи изказват...
Засмей се пак - Теодор Траянов
Засмей се пак, потъпкана душа, с безумний смях на ужас разкървавен: усмивката на идола забравен гори в съсъд на радостна лъжа Засмей се пак над бляна дожелан, за миг да светне...
Твоят чар - Теодор Траянов
Долавяш ти молитвените думи в смеха нечакан, що разкъртва в душата ни свещени съсипни? Рушат предел последен с ярък плясък на твоя чар горящите вълни! Сред наший смях, тъй...