Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
АСОЦИАЦИИ - Бети Алвер
Влечение към едната лудост – да освободиш може би духа? Не се и надявай на чудо – земята винаги ще си е земя. Открий онова, което трогва, от живи и мъртви прави едно. Как...
В КРАЯ НА КРАИЩАТА - Бети Алвер
В края на краищата, не е нужно да бъдеш величие. Като вода – нахлувай шумно и с ум – замайващо силно уиски. Дали ще рухнат всички творения в мръсотия, пот и газове? Отливаш...
СЪЛЗИТЕ КАПЯТ ГОРЕЩИ - Бети Алвер
Тежко се стича восък по свещите. В огледало отвъдно се взирам вещо. На смъртното ложе – от глава до петите, ръцете ми скръстени, устните свити. Съседи, роднини – покрай стените...
ДВЕ ПЕСНИ ЗА ПРОЛЕТТА - Бети Алвер
1 Да се отпусне душата сега, смях стъклата да разтресе. От тъмна доба чакам заря, с трепет някъде да ме отнесе. Боже! Из ранната синева, брезите веят росни клони. Но и дъбове...
Съдбата на света - Бети Алвер
Съдбата на света, везни измерват до грам. Луд или не – броиш до три и си вече отсам. И знаеш си – неповторим, за тънка жичка уловен, над бездната – висиш един , акробат...
ЕКСТАЗ - Бети Алвер
Бъди сигурен – под нозете, ако прегради не сринеш, без сили оставаш – несретен, а може и сам да погинеш. Апетитът с ядене идва – пред всяка опасност да тръпнеш? Не бой се...
ПРИМИРЕНИЕ - Бети Алвер
Две сестри бледи, зли, отчуждени, сърцето тревожат и не престават. Добро и зло объркват в мене – за труд едната копнее – другата се прозява. Жлъчно над лакомства се надсмиват...
ПЕДИЯ - Бети Алвер
Там, дето върбите свеждат клони, на Педия водите проблясват. Изтичвам на кея,щом гняв ме подгони, да светне добро в очите ми. Дали в стаите – пещери древни, души ме шетня...
Багри от живота - Бети Алвер
Все търсех точното число, делях неотделимото, додето тихо се досетих, че на съдбата сумата намираш, щом умножиш потока мълнии по тъмните целувки на смъртта в живота си, и...
ИГРА НА КАРТИ - Илзе Айхингер
Забравили тъмните ъгли, лицата и златото под стената, ние всичко ще оставим така, люлката с железни мъже, образците, ослепили очите ни, а под кухненската пейка носорога, стоплен...