Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
ЗВЕЗДЕН ЧАС - Бети Алвер
Връхлита животът с трудни въпроси! Сам себе си питаш – какво и защо си? О, нека нощта безпощадно бие – името свое не смей да затриваш! Виж там – окапали листи незримо, в светлина...
С ДИВИ ВОПЛИ - Бети Алвер
Като из ада изригнал – писък отекна – свирепа стрела! В безумие на пътя изтича дрипава горска жена. Щерките – самодиви, отвлякоха силом в града. От срам и безсилие – призори...
МАШИНА - Бети Алвер
1 Плачът няма смисъл. Без полза душата в болка замира. Черна досада напразно гръдта пронизва – сърцето и без друго отговор не издирва – усилието ще е напразно. Цветя полето...
МРАЧНИ ФАНТАЗИИ - Бети Алвер
Като игла страхът гръдта ми пронизва. Парят остро частици – огледало строшено, стъкло. В нозете котка се стрелва – за зло – умът изтръпва – от полъх на ужас близнат. От що...
ПРОЙДОХА - Бети Алвер
Чудно ти е защо в тази графа си вписан? Откъде, накъде? Вдигаш врява на глас. Животът е всъщност за кръчма орисан, наглед уж привлича, но тънеш в блато. Блещят се от тезгяха...
ХРОНИКА - Бети Алвер
Родов герб с отпечатани гайда и нож остър. Дедите ми – селяците, зидари, орачи – в ковачница, желязо дори смилат. На чашка – благи приятели. В гняв – с кръв и вино – еднакво...
ЕСЕН - Бети Алвер
Плодове презрели, капят залудо. Градината пръска жълти искри. Краварка с бродирана светла блуза, на прага изправена, вдига очи. Отмята къдрици над бялото чело – с потъмняла...
Не умът ми не е помрачен - Бети Алвер
Не умът ми не е помрачен, нито съм жертва пред олтар. Тялото ми – невидим хотел - скелет, а не другар. Асансьори, врати, коридори – вътре стаи, огледала, стълби. Стоя и с...
БЕЗПЪТНИЯТ КОРАБ - Бети Алвер
Нека вятърът свири – хищен и зъл! Флаг сме развели – на живот или смърт! Всеки страхливец ще метнем зад борда, да оцелеем с едната гордост! Решавай смело – изгний и мри в...
Под зла звезда остана неразбран - Бети Алвер
Под зла звезда остана неразбран. Мечти – до смърт изстрадани. Кръвта ти ври като кипящ метал, макар неразтопен в жив пламък. Съвсем без нищо си! А сръчни длани безпомощни...