Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
Случка в гората - Миглена Златарева
Малко пухкаво кълбо спи в хралупа на дърво. Тайничко си хапва нощем и не кани вкъщи гости. Катеричка рунтавелка във гората прави сделка: стари лешници продава, пресни хрупа...
Светофари - Кирил Назъров
За закуска отзарана към зелената поляна костенурката пристига: светофарите поглежда. Жълтата иглика мига: да внимава й нарежда. Костенурката внимава: намалява, не минава...
Баба Меца - Цоню Калчев
Цяло лято тя се скита мълчалива и сърдита. Тук тревица ще отщипне, там добиче пък ще пипне. Ех, пък нейде щом подуши из гората меки круши, към дървото ще се спусне и самичка...
Лек за Лиса - Ангелина Жекова
Разболя се Лиса. Легна и застена: — Боже, как ме втриса! Как съм изпотена! Мамини лисичета, за лекарство тичайте! — Накъде, дечица? — спря ги кака Сврака. — Мамичка Лисица...
Екскурзия - Дора Габе
Дайте ми чорапи, дайте ми обуща — колко е добричка мама, че ме пуща! Палтото на рамо, хляба във торбичка — оле, тази мама колко е добричка! Шаро, ти се връщай, дириш си белята...
Лакомата лисица - Младен Исаев
Преди да паднат тъмите, остави Лиса горите и край селото докопа на баба Вела петела, а после хукна надолу в полето пусто и голо. Но над реката дълбока, петнайсет крачки широка...
Припознала се Мецана - Марко Ганчев
Носеше в ръка Илия с мед намазана филия, а под мишницата сгушено мечето си плюшено. Но след малко, чука-пука, някой тежко защапука: мечка стара и кафява от гората се задава...
Синеока теменужке - Орлин Орлинов
Синеока теменужке, теменужке, мила дружке, мъничка си и не знаеш колко хубаво ухаеш! Теменужке, радвай всички — и деца и пойни птички! С теб полето хубавее, с теб и слънчо...
Дъб - Николай Ракитин
Цъфнала поляна, стар сред нея дъб — не с една е рана, не с една е скръб. Със другари расъл някога в тоз край, от смърт не се плашел и сега нехай. Сам се бори с бури; пролет...
Зайченцето бяло - Леда Милева
Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило, зайчето разбрало, че е закъсняло. Хукнало да бяга, както му приляга...